Този текст е свален от страницата на БИПР na 08.01.1998 г.
Ако претърпи промени занапред на оригиналния сайт, ние ще
се опитаме да ги коментираме, ако ни остане време.
Нашият коментар е с курсив.
ИНТЕРНЕТ В ОПАСНОСТ?
Становище на Българския институт за правно развитие по
повод появили се публикации относно
лицензирането на доставчици на Интернет-услуги
1. Проблемът
В началото на 1999 отново се забелязва оживяване на
обсъжданията на правната уредба на Интернет в
България. За съжаление активността е
еднопосочна, предимно концентрирана около
тезата "Интернетът е в опасност", а
критиката не е на аналитично, а на емоционално
равнище, с неточни позовавания на чужд опит.
http://www.isoc.bg/kpd/
Коментар:
В БИПР напълно основателно критикуват, но адресът, за който се
отнася критиката им е
http://www.isoc.bg/kpd/index2.html, на който изрично пише, че
предстои да бъде изготвено официалното становище на "Интернет
Общество - България" по въпроса. Срокът за изготвянето бе 15.01.,
но се принудихме да го подготвим по-рано в отговор на многото
нападки от КПД, ДКД, БИПР и кой-ли-не чиновник към нашата активност.
Що се отнася до "неточното" позоваване на чуждия опит, не смятаме, че в
посочените от нас източници има нещо неточно. Ако се позоваваме на чуждия
опит, това е само и единствено, за да докажем, че заповедта е уникална
за нормалните страни и че тя изпреварва дори и нормативната уредба на
Европа. Разбира се, най-добре говорят самите западноевропейци на адрес
http://www.isoc.bg/kpd/cenzura-foreignisoc.html
Преди близо година имаше подобни обсъждания на
един начален проект за наредба за
лицензиране на доставчиците.
http://www.antzi.bg/net_reg/project_index.html
За разлика от сега, дискусиите се основаваха на
конкретни текстове от този проект, имаше
основателна критика на някои положения в проекта
и в отговор на наистина съдържателния диалог
работата върху наредбата първоначално беше
прекратена в очакване на новия Закон за
далекосъобщенията, а след това подновена при
съобразяване с резултата от обратната връзка.
Коментар:
Преди една година ние критикувахме
проект на наредба за лицензиране
на Интернет доставчиците, сега критикуваме нещо много по-различно -
заповед на шефа на КПД,
с която сред дейностите подлежащи на лицензиране са
както т. 4 - Интернет - предоставящи достъп оператори", така и т. 11 -
"услуги с добавена стойност (услуги, които се явяват допълнителни към
основната услуга за съответната мрежа)".
Т.е. не приемаме критиката, че се жалваме от нещо, което не съществува.
Напротив - именно публикацията в Държавен вестник
на 28.12.1998 г.
ни накара да вземем становище по възникналия проблем, който проблем НЕ Е
НАШЕ ДЕЛО.
Междувременно в структурите на Европейския съюз активно продължава анализирането на възможностите за унифицирана правна уредба на Интернет. http://www.echo.lu/best_use/legal.html
Коментар:
Да видим какво има на този сайт, който се цитира от БИПР:
European Union initiatives
Безопасно използване на Интернет - Action plan on
promoting safe use of the Internet
Зелена книга за защита на малолетните и човешкото достойнство -
Green Paper On The Protection Of Minors And Human Dignity In
Audiovisual And Information Services
Незаконно и вредно съдържание в Интернет -
Illegal and harmful content on the Internet - Communication from the
Commission to the European Parliament, the Council, the Economic
and Social Committee and the Committee of the regions
Доклад за незаконното и вредно съдържание в Интернет -
Working Party report on illegal and harmful content on the Internet
Resolution of the Telecommunications Council of 17 February 1997
Резолюция на Европейския парламент против незаконното и вредно съдържание в Интернет
European Parliament - Resolution on the Commission communication
on illegal and harmful content on the Internet , 24 April 1997
Съвместни действия срещу трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца -
Joint Action to combat trafficking in human beings and sexual
exploitation of children
Още един документ по горната тема -
Joint Action of 24 February 1997 adopted by the Council on the basis of
Article K.3 of the Treaty on European Union concerning action to combat
trafficking in human beings and sexual exploitation of children
DAPHNE
ЕК търси да подкрепи неправителствени и доброволчески организации, които се борят
с насилието върху жени, младежи и деца и по-точно сексуален тормоз и експлоатация -
The European Commission seeks to assist non-governmental and
voluntary organisations combatting violence against women, young
persons and children and, in particular, sexual abuse and sexual
exploitation.
Правен съвет - The Legal Advisory Board
Т.е. Тук не става дума за лицензиране на Интернет доставчиците
(т. 4 от Заповедта), нито за услугите, които Интернет предлага
(което е изискването на Заповедта на шефа на КПД, т. 11).
Всеки юрист, който поне като читател се е докосвал до опитите за правна уредба на мрежите, е установил, че проблематиката изобщо не е толкова проста и подлежаща на "черно-бели" правни решения в духа на Хамлетовия въпрос: да се регламентира или да не се регламентира Интернет. И ако за доставчиците е обяснима естествената реакция да се съпротивляват срещу всеки, какъвто и да е, опит за уреждане на тяхната дейност - схващан априорно като намеса и опит за ограничаване, за юристите би следвало да е ясно, че правото няма априорна морална оценка в категориите "добро" и "лошо" : зависи как конкретната уредба решава конкретни задачи, помага ли за избягване на колизии и внасяне на ред (светофарът, който не обичаме, но не обичаме и да не работи) или безсмислено ограничава свободното ни съществуване.
Коментар:
Разбира се, ние сме съгласни с подобна постановка. Смятаме, че както е използвана
срещу нашето становище, така може да се използва И срещу
решението на г-н Славински
да включи в своята заповед
"т. 4 - Интернет - предоставящи достъп оператори".
Ние не сме правен институт, а организация, която е призната от международната
общност, и която е поставила в целите си да подпомага свободния обмен на информация
по света. Ние не сме Интернет доставчици и най-вероятно предвижданата лицензия
няма изобщо да ни се отрази, като се има предвид колко хора ползват нашия сървър
за електронна поща.
Следва ясно да се посочи, че не е налице и не е предмет на конкретно обсъждане наредба или проект за наредба за лицензиране, нито акт, определящ тарифи в тази област. Така цялата аргументация на тезата "Интернетът е в опасност" засега се основава предимно на хипотези. В тази обстановка също е полезно обществено обсъждане, но с коректност от страна на всички участници.
Коментар:
Това, разбира се, е така и ние НЕ критикуваме "конкретна наредба или
проект за наредба за лицензиране или акт, определящ тарфи в тази област".
Ние критикуваме само и единствено
Заповед РД 09-235/18.12.1998 г.
на шефа на КПД. В нашето становище се наложи изрично да наблегнем на
това, тъй като и от КПД, и от ДКД, и от БИПР ни се казва, че критикуваме
нещо, което го няма. Повече по въпроса можете да видите на
http://www.isoc.bg/kpd/#6.
Що се отнася до тарфите акт може и да няма (ние не знаем това), но има мнение на
шеф от КПД, че цените на Интернет услугите ще поскъпнат с 2,3 %, което означава,
че или държавата ще определя цените на Интернет услугите, за да знае с колко ще
е повишаването, или че тарифи има и в КПД са успели да сметнат точния процент.
Мнението на шефа от КПД можете да видите на адрес
http://www.isoc.bg/kpd/note.html#rendov
2. Обстановката
Състоянието на правните актове у нас по
обсъждания въпрос е следното:
Коментар:
Точно така е, с уточнението, че Заповедта е приета и въз основа на чл. 39
от Закона за далекосъобщенията, разбира се, а не само на основата на Секторната
политика.
Доколкото това становище е само първо включване на Института в обсъждането, само ще посочим, че в следващите дни ще предоставим по-подробно описание на същността и предназначението на индивидуалното и общото лицензиране в телекомуникациите , включително със сравнително-правен материал.
Коментар:
Действително подобно нещо е необходимо, но смятаме, че това би трябвало да
направи (може би) не само БИПР, а и КПД, откъдето е излязла заповедта.
Работи се върху текста на наредбата за лицензиране, като експертите на КПД я съобразяват с правото на ЕО.
Коментар:
Това противоречи на изказванията на шефовете от КПД, че такава наредба няма.
Ако се работи върху нея, ние бихме искали да я видим ПРЕДИ тя да стане факт,
както се случи със заповедта. Оказва се, че БИПР знае повече, отколкото
шефовете в КПД, което е добре, но не е добре, че само те го знаят.
- Съвършено отделен въпрос и предмет на друг акт е таксата, водеща до "икономически убийства" - поне засега не е известно размер на тази такса да е оповестяван някъде официално.
Коментар:
Както вече споменахме, размерът на таксата не е споменаван, но
е споменато с колко процента ще скочат цените на Интернет достъпа.
Интересно как се знае едното число, а другото - не. Ето мястото,
където се вижда с колко щели да поскъпнат Интернет услугите според КПД:
http://www.isoc.bg/kpd/note.html#rendov
- Трети акт, върху който се работи, е закон за достъп до информацията (работно заглавие), който впрочем също понася разнообразна и нефокусирана критика, тъй като текстът на проекта не е огласяван. Следвайки логиката на актовете на държавите- членки на ЕС обаче, може да се очаква, че принципите и процедурите в бъдещия закон нямат директно отношение към общата лицензия на доставчиците на Интернет-услуги.
Коментар:
Този текст го приемаме само за пълнота на изложението, тъй като няма нищо
общо с публикуваната на 28.12.1998 г. в брой 154 на ДВ заповед.
- Работи се върху Стратегия и Програма за развитие на информационното общество в България, като първоначален проект е разглеждан в Координационния съвет по информационното общество и в обсъжданията нямаше никакви колебания по въпроса за приобщаване на страната към европейските образци в Интернет-уредбата, като част от процеса на хармонизиране на българското право с правото на обединена Европа.
http://www.bild.acad.bg/infosoc/strat_en.htm
Коментар:
Ето какво пише за Интернета във въпросната стратегия:
http://www.isoc.bg/kpd/strategy-bg.html.
Сами се убедете, че не става дума изобщо за лицензиране на Интернет доставчиците.
Разбира се, в мнението на БИПР никъде няма препратка към лицензиране на
доставчиците. Само се говори, че при обсъждането не е имало никакви колебания
за приобщаването на страната към европейските образци в Интернет-уредбата. Но
пък в Западна Европа не гледат с добро око на нашите инциативи, което е
видно на http://www.isoc.bg/disc_b.htm.
T.e. налице е опит да се измести същината на въпроса - заповед за
лицензиране на доставчиците - с Интернет-уредбата в Западна Европа, която
не се занимава с лицензирането на Интернет доставчиците.
- Въпросът има разнообразни изходи в изключително важни сходни области като електронна търговия, криптография, интелектуална собственост, включително права върху имена на домейни и др. - и следящите правната уредба в ЕС и САЩ знаят колко сложен път се изминава там в търсене на решения и колко отговорна работа предстои и у нас. Впрочем вече се работи и има смисъл кръгът на експертите да се разширява все повече поради обема и сложността на работата.
http://www.bild.acad.bg/crypto/index.htm
Коментар:
И ето, това, за което говорим по-нагоре вече е реалност в мнението на БИПР -
вече не се говори ИЗОБЩО за лицензиране на доставчиците, а само и единствено
за онези услуги и проблеми, които могат, трябва и ще намерят своето нормативно
регулиране. "Интернет Общество - България" не е против урегулирането на тези
проблеми при ползване на Интернет и винаги е било готово да се включи със
специалисти при обсъждането на тази тема.
- Самото право на ЕО е в динамика
http://www.echo.lu/legal/en/lab/981125/minutes.html#3 и както може да се забележи, на 18 ноември 1998 Европейската комисия прие PROPOSAL FOR A EUROPEAN PARLIAMENT AND COUNCIL DIRECTIVE ON CERTAIN LEGAL ASPECTS OF ELECTRONIC COMMERCE IN THE INTERNAL MARKET.
Коментар:
БИПР се опитва да използва един текст, в който става дума за електронна търговия
(electronic commerce) и който ние изобщо не оспорваме по никакъв начин. Това, че
европейското право е в динамика, не означава, че ние трябва да експериментираме
нови норми, с които да ограничаваме Интернет доставчиците.
-
В международната организация за свобода на Интернет http://www.gilc.org/, в която Институтът беше първият източноевропейски член, се очаква тази директива да бъде първият акт на такова равнище, уреждащ отговорността на доставчиците на Интернет-услуги.
Коментар:
Изключително интересен сайт. В него единственото, което може би дава
основание на БИПР, за да го включи в това становище е следният текст
3. Electronic Commerce – Commission Proposal for a Directive
[]
Establishment of Information Society service providers
The proposal aims to remove the current legal uncertainty surrounding this
issue, by providing a definition of the place of establishment. Mrs
Froehlinger stressed that this is a key element for the proper functioning
of the Single Market. In addition, she explained that the proposal prohibits
special authorisation schemes for information society services and sets out
some information requirements that the provider must fulfil in order to
ensure transparency of its activities.
С нашите скромни познания по езика разбираме, че се говори за електронна
търговия и доставчици на услуги в Информационното общество (ИО). По-нататък става
дума за това, че премахването на съществуващата правна неяснота около тази тема
е ключов елемент за правилното функциониране на общия пазар. Предложението за
директива забранява специални разрешителни схеми за услугите в информационното
общество и поставя някои информационни изисквания, на които доставчикът трябва
да отговаря, за да осигури прозрачност на своите дейности.
Ето къде се криело основанието на заповедта според цитираните източници.
Само че въпросният документ е препоръка за
директива, която ако и когато бъде приета може да не е точно с такъв текст.
Но дори и да е със същия текст, в него става дума за единния пазар, към който
България няма да се присъедини в близките 10 (да бъдем нереални оптимисти)
години. Ако пък с въпросната заповед сме изпреварили с 10 години
законотворчеството, значи в КПД работят само пророци.
В документа се говори за поставяне на някои информационни изисквания,
... за да се осигури прозрачност на действията на доставчика. Да предположим
(макар и да сме прекалено смели!), че нашите Интернет доставчици могат да бъдат
приравнени към доставчиците на услуги в ИО. Прозрачността им и сега не е малка -
на всеки нормален уеб сайт в страната има справки за:
- връзките към другите доставчици и скоростта им;
- състоянието на мрежата;
- натовареността на модемите (входните точки);
- текст за авторските права на информацията при доставчика;
- текст за правата и отговорностите на доставчика и потребителя;
- др.п.
Значи прозрачността може да се постигне и без наличието на лицензия от
доставчиците на Интернет услуги, които са точни в отношенията си с клиентите.
Но притесненията на западноевропейците са на друго ниво - те говорят за
ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ. Тя изисква наличието на добре развита кредитна система
ТОЗИ проблем трябваше да бъде решен, а не лицензирането на Интернет доставчиците,
защото каквито и лицензи да има за доставчиците, те няма да подпомогнат нито
електронната търговия, нито ще заменят нуждата от Закон за защита на потребителя.
Прочее, "Интернет Общество - България" също е първият източноевропейски член на
семейството на Интернет Общество и е шестата
регистрирана поред в света организация. Но ние не правим капитал от това.
Както се вижда от обсъжданията на този проект и от отражението му в Интернет-страниците на големите Интернет-правозащитни организации (например Великобритания:
http://www.leeds.ac.uk/law/pgs/yaman/netlaw.htm),
търси се баланс между : - необходимостта от унифицирана междуправителствена уредба за избягване на незаконното и вредно съдържание и необходимостта от недопускане на цензура в мрежите;
- свободното разпространяване на информацията и сигурността на комуникациите;
- интересите на доставчиците и интересите на потребителите,
- използването на правни инструменти и на технологични решения (например т.н."родителски софтуер").
Коментар:
Всичко това е правилно и е необходимо да го има, макар че по някои от текстовете
вече се е произнесъл Върховния съд на САЩ с отмяната на някои закони, предвиждащи
използване на т.нар. "родителски софтуер", напр. Или с отмяната на Communications
Decency Act.
Но не тези са целите на заповедта на шефа на КПД, а лицензирането на Интернет
доставчиците.
3. Изводите Не следва да се поддържа тенденция за контрол върху съдържанието в Интернет.
Коментар:
Правилно.
Не следва да се поддържа тенденция за използване на мрежата за противоправни действия.
Коментар:
Правилно, но не съвсем. Това е материя за Наказателния кодекс. Пък и какво
значи да се "използва мрежата за противоправни действия"? А за бездействия да не
би да може? И още, това е все едно да се предвиди отнемане на лиценза на БТК,
ако някой осъществи злоумишлено обаждане от телефон, използващ мрежата на БТК.
Правен абсурд е да се наказва не дееца, а оръдието, с което си е послужил, за
да осъществи престъпното си деяние (действие или бездействие).
Националното законодателство следва да дава възможност за единна унифицирана уредба на мрежите като явление без национални граници.
Коментар:
Не може националното законодателство да унифицира мрежи, които то не
контролира.
Създаването на правна уредба на Интернет, а и по принцип, следва да зачита разнообразните обществени интереси и да става в обстановка на публични обсъждания. Работата върху проектите за закони и подзаконови актове се нуждае от прозрачност и търпелив аналитичен диалог между изготвящите ги и бъдещите адресати на актовете.
Коментар:
Напълно сме съгласни. Предлагаме на КПД, ДКД и другите ведомства и организации,
преди да публикуват някоя следваща наредба, заповед или друг акт, засягащ
Интернет услугите, да се обадят на тел. 9809666 в Интернет Общество за безплатна
помощ.
Съгласни сме, че трябва да се води аналитичен диалог, а не да слушаме
еднообразните монолози на шефовете от КПД и ДКД на тема, която им изнася -
като заобикалят проблема със заповедта да се опитват да го изнесат към проблем
с бъдеща наредба. Ние сме за диалози, а не за монолози. И не критикуваме бъдещи
наредби, а днешни заповеди, при това публикувани в Държавен вестник.
Участието в публични обсъждания и кампании следва да става:
- подготвено, на основата на проверени и достоверни факти, и
- отговорно, със съзнание за ролята на всеки в решаването на проблемите: тоталното отрицание на всяка уредба, която се очаква да не съвпада с груповия ми интерес, особено когато не ми е известна, какъвто е случаят, няма характер на обществено обсъждане .
Създаването и прилагането на правото не е война, а сътрудничество.
Коментар:
Ние участваме в публични обсъждания и кампании по следния начин:
1. Случайно разбираме от наши хора в КПД за следващия подготвен безумен
документ.
2. Пишем до КПД, ДКД.
3. Не получаваме отговор.
4. Пишем до вестниците.
Не злоупотребяваме с доверието на журналистите, защото те не са ни подчинени
и не можем по ниакакъв начин да възстановим доверието им, ако веднъж го
загубим. Всеки журналист получава от нас информацията, с която разполагаме,
без да крием фактите.
Отричаме не уредба, несъвпадаща с груповите ни интереси. Като организация
на потребители, ние за разлика от Интернет доставчиците или Българската
асоциация за Интернет (БАИ), която е браншова камера на десетина доставчика,
нямаме тесни групови интереси.
А че ни е известно каква е уредбата е очевидно - тя беше публикувана в ДВ,
бр. 154/98 г.
|