ИНТЕРНЕТ В ОПАСНОСТ?

Становище на Българския институт за правно развитие по повод появили се публикации относно лицензирането на доставчици на Интернет-услуги

1.  Проблемът

В началото на 1999 отново се забелязва оживяване на обсъжданията на правната уредба на Интернет в България. За съжаление активността е еднопосочна, предимно концентрирана около тезата "Интернетът е в опасност", а критиката не е на аналитично, а на емоционално равнище, с неточни  позовавания на чужд опит.
http://www.isoc.bg/kpd/

Коментар:
В БИПР напълно основателно критикуват, но адресът, за който се отнася критиката им е http://www.isoc.bg/kpd/index2.html, на който изрично пише, че предстои да бъде изготвено официалното становище на "Интернет Общество - България" по въпроса. Срокът за изготвянето бе 15.01., но се принудихме да го подготвим по-рано в отговор на многото нападки от КПД, ДКД, БИПР и кой-ли-не чиновник към нашата активност. Що се отнася до "неточното" позоваване на чуждия опит, не смятаме, че в посочените от нас източници има нещо неточно. Ако се позоваваме на чуждия опит, това е само и единствено, за да докажем, че заповедта е уникална за нормалните страни и че тя изпреварва дори и нормативната уредба на Европа. Разбира се, най-добре говорят самите западноевропейци на адрес http://www.isoc.bg/kpd/cenzura-foreignisoc.html

Преди близо година имаше подобни обсъждания на един начален проект за наредба за лицензиране на доставчиците.
http://www.antzi.bg/net_reg/project_index.html

За разлика от сега, дискусиите се основаваха на конкретни текстове от този проект, имаше основателна критика на някои положения в проекта и в отговор на наистина съдържателния диалог работата върху наредбата първоначално беше прекратена в очакване на новия Закон за далекосъобщенията, а след това подновена при съобразяване с резултата от обратната връзка.

Коментар:
Преди една година ние критикувахме проект на наредба за лицензиране на Интернет доставчиците, сега критикуваме нещо много по-различно - заповед на шефа на КПД, с която сред дейностите подлежащи на лицензиране са както т. 4 - Интернет - предоставящи достъп оператори", така и т. 11 - "услуги с добавена стойност (услуги, които се явяват допълнителни към основната услуга за съответната мрежа)".
Т.е. не приемаме критиката, че се жалваме от нещо, което не съществува. Напротив - именно публикацията в Държавен вестник на 28.12.1998 г. ни накара да вземем становище по възникналия проблем, който проблем НЕ Е НАШЕ ДЕЛО.

Междувременно в структурите на Европейския съюз активно продължава анализирането на възможностите за унифицирана правна уредба на Интернет.
http://www.echo.lu/best_use/legal.html


Коментар:
Да видим какво има на този сайт, който се цитира от БИПР:

European Union initiatives

Безопасно използване на Интернет - Action plan on promoting safe use of the Internet
Зелена книга за защита на малолетните и човешкото достойнство - Green Paper On The Protection Of Minors And Human Dignity In Audiovisual And Information Services
Незаконно и вредно съдържание в Интернет - Illegal and harmful content on the Internet - Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the Economic and Social Committee and the Committee of the regions
Доклад за незаконното и вредно съдържание в Интернет - Working Party report on illegal and harmful content on the Internet Resolution of the Telecommunications Council of 17 February 1997
Резолюция на Европейския парламент против незаконното и вредно съдържание в Интернет European Parliament - Resolution on the Commission communication on illegal and harmful content on the Internet , 24 April 1997
Съвместни действия срещу трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца - Joint Action to combat trafficking in human beings and sexual exploitation of children
Още един документ по горната тема - Joint Action of 24 February 1997 adopted by the Council on the basis of Article K.3 of the Treaty on European Union concerning action to combat trafficking in human beings and sexual exploitation of children DAPHNE
ЕК търси да подкрепи неправителствени и доброволчески организации, които се борят с насилието върху жени, младежи и деца и по-точно сексуален тормоз и експлоатация - The European Commission seeks to assist non-governmental and voluntary organisations combatting violence against women, young persons and children and, in particular, sexual abuse and sexual exploitation.
Правен съвет - The Legal Advisory Board

Т.е. Тук не става дума за лицензиране на Интернет доставчиците (т. 4 от Заповедта), нито за услугите, които Интернет предлага (което е изискването на Заповедта на шефа на КПД, т. 11).

Всеки юрист, който поне като читател се е докосвал до опитите за правна уредба на мрежите, е установил, че проблематиката изобщо не е толкова проста и подлежаща на "черно-бели"   правни решения в духа на Хамлетовия въпрос: да се регламентира или да не се регламентира Интернет. И ако за доставчиците е обяснима естествената реакция да се съпротивляват срещу всеки, какъвто и да е, опит за уреждане на тяхната дейност - схващан априорно като намеса и опит за ограничаване, за юристите би следвало да е ясно, че правото няма априорна морална оценка в категориите "добро" и "лошо" : зависи как конкретната уредба решава конкретни задачи, помага ли за избягване на колизии и внасяне на ред (светофарът, който не обичаме, но не обичаме и да не работи) или безсмислено ограничава свободното ни съществуване.

Следва ясно да се посочи, че не е налице и не е предмет на конкретно обсъждане наредба или проект за наредба за лицензиране, нито акт, определящ тарифи в тази област. Така цялата аргументация  на тезата "Интернетът е  в опасност" засега се основава предимно на хипотези. В тази обстановка също е полезно обществено обсъждане, но с коректност от страна на всички участници.

Коментар:
Това, разбира се, е така и ние НЕ критикуваме "конкретна наредба или проект за наредба за лицензиране или акт, определящ тарфи в тази област". Ние критикуваме само и единствено Заповед РД 09-235/18.12.1998 г. на шефа на КПД. В нашето становище се наложи изрично да наблегнем на това, тъй като и от КПД, и от ДКД, и от БИПР ни се казва, че критикуваме нещо, което го няма. Повече по въпроса можете да видите на http://www.isoc.bg/kpd/#6.
Що се отнася до тарфите акт може и да няма (ние не знаем това), но има мнение на шеф от КПД, че цените на Интернет услугите ще поскъпнат с 2,3 %, което означава, че или държавата ще определя цените на Интернет услугите, за да знае с колко ще е повишаването, или че тарифи има и в КПД са успели да сметнат точния процент. Мнението на шефа от КПД можете да видите на адрес http://www.isoc.bg/kpd/note.html#rendov

2.  Обстановката

Състоянието на правните актове у нас по обсъждания въпрос е следното:

• Приета е Секторна политика в областта на далекосъобщенията
  http://www.cpt.acad.bg/BG/
• Приет е Закон за далекосъобщенията http://www.bild.net/media/legal/index.htm
• На основата на Секторната политика със Заповед от 18 декември (ДВ 154/1998) далекосъобщителните дейности са  разделени на три групи:  подлежащи на индивидуално лицензиране, подлежащи на общо лицензиране и дейности на свободен режим.
  

Доколкото това становище е само първо включване на Института в обсъждането, само ще посочим, че в  следващите дни  ще предоставим по-подробно описание на същността и предназначението на индивидуалното и общото лицензиране в телекомуникациите , включително със сравнително-правен материал.

Коментар:
Действително подобно нещо е необходимо, но смятаме, че това би трябвало да направи (може би) не само БИПР, а и КПД, откъдето е излязла заповедта.

Работи се върху текста на наредбата за лицензиране, като експертите на КПД я съобразяват с правото на ЕО.

Коментар:
Това противоречи на изказванията на шефовете от КПД, че такава наредба няма. Ако се работи върху нея, ние бихме искали да я видим ПРЕДИ тя да стане факт, както се случи със заповедта. Оказва се, че БИПР знае повече, отколкото шефовете в КПД, което е добре, но не е добре, че само те го знаят.

• Съвършено отделен въпрос и предмет на друг акт е таксата, водеща до "икономически убийства" - поне засега не е известно размер на тази такса да е оповестяван някъде официално.

• Трети акт, върху който се работи, е закон за достъп до  информацията (работно заглавие), който впрочем  също понася разнообразна и нефокусирана критика, тъй като текстът на проекта не е огласяван. Следвайки логиката на актовете на държавите- членки на ЕС обаче, може да се очаква, че принципите и процедурите в бъдещия закон нямат директно отношение към общата лицензия на доставчиците на Интернет-услуги.

• Работи се върху Стратегия и Програма за развитие на информационното общество в България, като първоначален проект е разглеждан в Координационния съвет по информационното общество и в обсъжданията нямаше никакви колебания по въпроса за приобщаване на страната към европейските образци в Интернет-уредбата, като част от процеса на хармонизиране на българското право с правото на обединена Европа.
  http://www.bild.acad.bg/infosoc/strat_en.htm

• Въпросът има разнообразни изходи в изключително важни сходни области като електронна търговия, криптография, интелектуална собственост, включително права върху имена на домейни и др. - и следящите правната уредба в ЕС и САЩ знаят колко сложен път се изминава там в търсене на решения и колко отговорна работа предстои и у нас. Впрочем вече се работи и има смисъл кръгът на експертите да се разширява все повече поради обема и сложността на работата.
  http://www.bild.acad.bg/crypto/index.htm

• Самото право на ЕО е в динамика
  http://www.echo.lu/legal/en/lab/981125/minutes.html#3
  и както може да се забележи, на 18 ноември 1998 Европейската комисия прие PROPOSAL FOR A EUROPEAN PARLIAMENT AND COUNCIL DIRECTIVE ON CERTAIN LEGAL ASPECTS OF ELECTRONIC COMMERCE IN THE INTERNAL MARKET.
  

• В международната организация за свобода на Интернет  http://www.gilc.org/,  в която Институтът беше първият източноевропейски член, се очаква тази директива да бъде първият акт на такова равнище, уреждащ отговорността на доставчиците на Интернет-услуги.
  

Както се вижда от обсъжданията на този проект и от отражението му в Интернет-страниците на големите Интернет-правозащитни организации (например Великобритания:  http://www.leeds.ac.uk/law/pgs/yaman/netlaw.htm),
търси се баланс между :

• необходимостта от унифицирана междуправителствена уредба за избягване на незаконното и вредно съдържание и   необходимостта от недопускане на цензура в мрежите;
• свободното разпространяване на информацията и сигурността на комуникациите;
• интересите на доставчиците и интересите на потребителите,
• използването на правни инструменти и на технологични решения (например т.н."родителски софтуер").

3.  Изводите

Не следва да се поддържа тенденция за контрол върху съдържанието в Интернет.

Коментар:
Правилно.

Не следва да се поддържа тенденция за използване на мрежата за противоправни действия.

Коментар:
Правилно, но не съвсем. Това е материя за Наказателния кодекс. Пък и какво значи да се "използва мрежата за противоправни действия"? А за бездействия да не би да може? И още, това е все едно да се предвиди отнемане на лиценза на БТК, ако някой осъществи злоумишлено обаждане от телефон, използващ мрежата на БТК. Правен абсурд е да се наказва не дееца, а оръдието, с което си е послужил, за да осъществи престъпното си деяние (действие или бездействие).

Националното законодателство следва да дава възможност за единна унифицирана уредба на мрежите като явление без национални граници.

Коментар:
Не може националното законодателство да унифицира мрежи, които то не контролира.

Създаването на правна уредба на Интернет, а и по принцип, следва да зачита разнообразните обществени интереси и да става в обстановка на публични обсъждания. Работата върху проектите за закони и подзаконови актове се нуждае от прозрачност и търпелив аналитичен диалог между изготвящите ги и бъдещите адресати на актовете.

Коментар:
Напълно сме съгласни. Предлагаме на КПД, ДКД и другите ведомства и организации, преди да публикуват някоя следваща наредба, заповед или друг акт, засягащ Интернет услугите, да се обадят на тел. 9809666 в Интернет Общество за безплатна помощ. Съгласни сме, че трябва да се води аналитичен диалог, а не да слушаме еднообразните монолози на шефовете от КПД и ДКД на тема, която им изнася - като заобикалят проблема със заповедта да се опитват да го изнесат към проблем с бъдеща наредба. Ние сме за диалози, а не за монолози. И не критикуваме бъдещи наредби, а днешни заповеди, при това публикувани в Държавен вестник.

Участието в публични обсъждания и кампании следва да става:

• подготвено, на основата на проверени и достоверни факти,  и
• отговорно, със съзнание за ролята на всеки в   решаването на проблемите: тоталното отрицание на всяка уредба, която се очаква да не съвпада с груповия ми интерес, особено когато не ми е известна, какъвто е случаят, няма характер на обществено обсъждане .
  

Създаването и прилагането на правото не е война, а сътрудничество.
Коментар:
Ние участваме в публични обсъждания и кампании по следния начин:
1. Случайно разбираме от наши хора в КПД за следващия подготвен безумен документ.
2. Пишем до КПД, ДКД.
3. Не получаваме отговор.
4. Пишем до вестниците.

Не злоупотребяваме с доверието на журналистите, защото те не са ни подчинени и не можем по ниакакъв начин да възстановим доверието им, ако веднъж го загубим. Всеки журналист получава от нас информацията, с която разполагаме, без да крием фактите.

Отричаме не уредба, несъвпадаща с груповите ни интереси. Като организация на потребители, ние за разлика от Интернет доставчиците или Българската асоциация за Интернет (БАИ), която е браншова камера на десетина доставчика, нямаме тесни групови интереси. А че ни е известно каква е уредбата е очевидно - тя беше публикувана в ДВ, бр. 154/98 г.