Какво каза г-н Славински в интервю във в-к "Труд" от 26.08.99 г. и как трябва да се разбира:
Коментар от "Интернет Общество - България"

Заглавие: Ще помогнем на Интернет бизнеса...
Коментар: ... като го сложим под контрола на независимата, некорумпирана държавна администрация.

Славински: Лицензията не била разрешение, а регистрация.
Коментар: Правен абсурд. Съгл. чл. 38 от Закона за далекосъобщенията, както и съгл. преходната разпоредба на същия закон, "лицензия по смисъла на този закон е разрешение". Лицензиране е необходимо в области на естествен или изкуствен монопол, в които пазарните механизми не могат да служат за регулатор. Този закон съвсем правилно отразява именно тази хипотеза. Грешката в случая е да третираме Интернет еднакво с използването на радиочестотния спектър (ограничен ресурс), кабелните телевизии (ограничено предлагане) и др.п.

Славински: Фирмите, предлагащи Интернет щели да се легитимират с лицензията.
Коментар: Ако лицензията можеше по някакво чудо да се превърне в регистрация (напр. да се преведе грешно от латински), тогава неясно ще остане как едната проста регистрация може да легитимира юридическото лице. Легитимността идва с регистрирането на търговското дружество в съда, в данъчната администрация, в НОИ, в НСИ, на митницата, с плащането на данъци, здравни и социални осигуровки, осигуряването на работни места за младите и кадърни специалисти и, разбира се, с предоставянето на услуга с качество, позволяващо поддържането на фирмата в работно състояние. Фирмите, които не издържат на конкуренцията на пазара фалират - вече има такива случаи. Но голямото разнообразие от Интернет доставчици дава възможност за достатъчна защита на клиента с правото му да започне да ползва друг доставчик. Да не говорим за Закона за защита на потребителя, разбира се. Или за възможността клиентът да се оплаче на някоя от трите професионални Интернет организации.

Славински: Общата лицензия не засягала съдържанието на това, което се пренася по Интернет.
Коментар: Невярно твърдение. Разрешението (лицензия), което се издава и се отнема от ДКД, съчетано с чл. 78 от ЗД дава възможност за пряк контрол върху съдържанието в Интернет. Интернет е средство за масова информация. Ако контролираш достъпа до средството, контролираш и съдържанието й. Законът дава възможност на служители в ДКД да проверяват документи, отчети и материали на Интернет доставчиците. Това включва напр. финансови документи (които би трябвало да са достъпни само за финансовите и ревизионни органи), списък с имената на потребителите, паролите им и др.п. По този начин налице е възможност да се чете чуждата електронна поща. При това личната кореспонденция би могла да бъде четена и без наличието на разрешение от съдебната власт.

Славински: Таксата за разрешението била еднократна.
Коментар: Очевидно непознаване на Закона за далекосъобщенията. Таксата е 2 вида - еднократна (начална), в размер на 200 лв (за 1999 г.) и годишна, в размер равен на процент от оборота на Интернет доставчика. За тази година, след доста протести и след като от КПД предложиха такса в размер от десетки хиляди долари до 23 или 46% от печалбата, тя е равна на нула процента. За 2000 г. може да бъде каквато МС реши. В интерес на обществото, разбира се.

Славински: От "Интернет общество" сме получили прекалено много заплахи, обиди - вижте, събрали сме цял файл с епитетите, отправени към нас"
Коментар: Абсолютна лъжа.
"Интернет общество - България" не е отправяло заплахи или обиди към КПД по никакъв повод. Ако г-н Славински смята получената от хиляди хора поща за дело на "Интернет общество", той бърка организацията с обществото или обществеността. Но това е и доказателство, че шефът на КПД не разбира какво всъщност е Интернет - свободна медия, в която всеки има право да изказва свободно мнението си.

Славински: Искаме да европеизираме Интернет бизнеса
Коментар: Това, според КПД, може да стане само като се въведе разрешителен режим под формата на общата лицензия, какъвто обаче в Европа не съществува (справка: немският "Закон за телематичните услуги).

В заключение:
Общият тон на твърденията на г-н Славински е, че Интернет регулацията е нещо полезно. Но не става ясно защо мисли така. Че няма да е полезна за потребителите е ясно още от проучванията от месец януари. Пък и самото получаване на разрешение от държавата за някаква услуга досега не е допринесло за повишаване на нейното (както на услугата, така и на държавата) качество. Починът на Славински напомня времената на социализма (нищо чудно, разбира се - самият Славински е закърмен от РСО - развитото социалистическо общество), в които "С цел подобряване качеството на храната и обслужването в Стол No 5, същият да се преименува на Стол No. 13".
От друга страна, ако в КПД действително искаха да помогнат на Интернет бизнеса, а не да контролират пощата на хората и да подсигуряват старините си, тогава щеше да е по-логично да поискат от БТК да въведат цени, които да стимулират развитието на бизнеса. Напр. всеки Интернет доставчик закупува от БТК каналите и телефонните линии при стандартните цени, независимо от това, че БТК печели значителни суми от входящите телефонни обаждания. Примери можем да даваме много, но загледани в собствената си купичка, едва ли в КПД ще ги разберат.