Публикуваме Текста на писмото на Центъра за граждански контрол върху АДА* до шефа на КПД поради неговия фундаментален характер. ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ г-н А. СЛАВИНСКИ УВАЖАЕМИ г-н ПРЕДСЕДАТЕЛ, Центърът за граждански контрол върху актове и действия на администрацията е създаден по проект на Българска асоциация гражданско общество и правни инициативи през м. юли 1998 г. Цели на Центъра са: - да способства за успешното провеждане на административната реформа чрез фoрми на участие на гражданското общество в нея, - да допринася за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите от незаконни актове и действия на администрацията, - да утвърждава институциализирани форми за въздействие на гражданското общество върху администрацията. В изпълнение на тези цели, през м. януари 1999 г. Центърът извърши проучване относно законосъобразността на издадената от Вас през м. декември 1998 г. Заповед № РД-09-235/18. 12. 1998 г. (“Заповед”), при което считаме за установено следното: 1. Цитираната заповед, публикувана в ДВ, бр. 154/28. 12. 1998 г., е издадена: “На основание чл. 39, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията във връзка с Решение № 570 на Министерския съвет за приемане на Секторна политика в далекосъобщенията…”. Със Заповедта се уреждат отношения с нормативен характер, което е в противоречие със Закона за нормативните актове. В раздел ІІ от Заповедта визира дейност, подлежаща на общо лицензиране: “4. INTERNET - предоставящи достъп оператори.” Като резултат от тази нормативна уредба, общия достъп до ИНТЕРНЕТ в страната ще зависи от разрешение, респ., липса на такова, от страна на държавен орган, какъвто е Държавната комисия по далекосъобщения. 2. Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 10, вр. чл. 39, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията /ЗД/, обнародван в ДВ, бр. 93/11.09.1998 г., Заповедта следва да бъде безусловно обусловена от стратегията и принципите на Закона и на Секторната политика /СП/, тъй като издалия я орган - Комитета по пощи и далекосъобщения, има обвързана компетентност по практическото им приложение /чл. 7, ал. 1, чл. 10 ЗД/. В ЗД и СП не са визирани стратегия и принципи, касаещи посочената горе дейност. Доколкото изобщо последната е спомената в СП, коментарът на авторите на СП изключва наличието на ясни правила и принципи, които да я определят, като отделни елементи от нея се разглеждат в дискусионен план и в проекцията на бъдещи решения на съответните европейски организации. Липсата на стратегия и принципи в ЗД и СП, в контекста на посочените горе текстове на Закона - чл. 7 и чл. 10, обуславя извода, че в частта, в която посочената горе дейност е включена в раздел ІІ на Заповедта, последната е незаконосъобразна, тъй като, в нарушение на Закона, Комитетът издава акт при липса на материално правно основание - определена държавна политика за съответната дейност, като превишава и очертаната с чл. 10 компетентност. На второ място, но отново във връзка с обусловеността на административния акт от разпоредбите на ЗД и СП, Заповедта следва да се счита и необоснована, тъй като, в контекста на посочената горе липса на държавна политика, издалият я орган не е и не може да бъде в състояние да посочи съображенията и мотивите, довели го до извода, че мястото на тази дейност следва да бъде в раздел ІІ, а не в І или в ІІІ. 3. Заповедта, в коментираната й част, противоречи на целите на закона - чл. 2, ал. 2, т. 1 и на Секторната политика - раздел ІІ, доколкото същите детайлизират целите на ЗД. Посочените текстове предпоставят концептуалната рамка, в която следва да се развиват действията на администрацията по приложението им. В този аспект, поставянето на дейността по т. 4, раздел ІІ от Заповедта под въздействието на механизмите на държавното регулиране, без съмнение, дискредитира целите на Закона за създаването на свободен пазар, за либерализирането на услугите и повишаването на качеството им. Действително, съществува необходимост от регулиране на някои услуги, които използват ИНТЕРНЕТ. Това се налага от повишения риск за потребителите, като напр. нарушаване конфиденциалността на комуникациите или сигурността на финансови операции. Държавното регулиране, обаче, трябва да бъде насочено конкретно към тези услуги, а не към общото предоставяне на достъп до ИНТЕРНЕТ, който е подходът, възприет в Заповедта. 4. Предвиждането на общ лицензионен режим за всички ИНТЕРНЕТ-оператори е в нарушение на основното право на информация, уредено изрично в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Така се създава потенциал и за нарушения на международни задължения на страната. Чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека предвижда, че ограничаването на свободата на информация от държавни институции може да става единствено в защита на изчерпателно изброени интереси, като: - защита на националната сигурност, обществената сигурност, здравето, предотвратяването на престъпления и др. Лицензирането на общия достъп до ИНТЕРНЕТ, за разлика от лицензирането на отделни услуги, не може да бъде защитено с нито едно от изрично посочените основания в чл. 10. Единствено регулирането на ясни и конкретно определени рискове за потребителя, в защита на интересите, изброени в § 2 на чл. 10, би било допустимо ограничение на правото на информация, гарантирано от Конституцията и от Конвенцията. УВАЖАЕМИ г-н ПРЕДСЕДАТЕЛ, предлагаме Ви, след преценка на изложените тук съображения, да издадете заповед, с която да измените цитираната горе Заповед, като т. 4 да отпадне от раздел ІІ и бъде включена в раздел ІІІ от същата, за което молим да бъдем уведомени. (подписи) ____________ * - АДА - актове и действия на Администрацията ЦГК върху АДА са: д-р Емилия Панайотова - ръководител, д-р Силви Чернев, Илко Димитров, Йонко Грозев, Николай Свинаров.