по адм. Дело 723/99 на ВАС – петчленен състав, насрочено за 22.04.99 г. от 14:00 ч.

1. Интернет не представлява физическо или реално осезаемо същество, а по-скоро гигантска мрежа, логически свързваща безброй по-малки групи от физически и логически свързани помежду си компютърни мрежи. По този начин тя всъщност представлява “мрежа на мрежите”. Това може да се разбере най-добре ако се познава какво представлява и как функционира една свързана група компютри, наричана в този материал “мрежа”. Малките мрежи днес са повсеместно разпространени (често те се наричат и локални мрежи LAN). В много от съдилищата на България например, компютрите са свързани един с друг за целите на обмен на файлове и съобщения (както и за споделено използване на периферни устройства, например принтери). Именно това представляват и мрежите.
2. Някои мрежи са “затворени”, т.е те не са свързани с други мрежи или компютри. Независимо от това повечето от мрежите са свързани с други такива, които пък от своя страна са свързани с други мрежи по начин, позволяващ на всеки от компютрите, в която и да било мрежа, да комуникира, с който и да било компютър от всяка мрежа, участваща в системата, чрез множество от протоколи, които дефинират логическата връзка. Тази глобална паяжина (Web) от логически взаимносвързани мрежи и компютри се нарича Интернет.
3. Природата на Интернет е такава, че е изключително трудно, ако не и невъзможно, да се определи нейният размер в даден момент. Не подлежи на съмнение обаче, че през последните години Интернет бележи необикновен ръст. През 1981 г. към Интернет бяха свързани не повече от 300 компютъра. През 1989 г. техният брой е малко под 90 000, а към 1993 г. броят им надвишава 1 000 000. Днес се счита, че към Интернет са свързани над 9 400 000 хост компютъра (сървъри), като най-малко 60% от тях са разположени в САЩ. В това число не са включени персоналните компютри, които хората използват за достъп до Интернет услуги с помощта на модем. Във всички значими оценки се сочи, че не по-малко от 40 милиона души в света имат право и осъществяват достъп до невероятно гъвкавата комуникационна среда Интернет. Към края на 1999 г. тази стойност се очаква да нарасне до 200 милиона потребители на Интернет.
4. Някои от компютрите и компютърните мрежи, от които е изградена Интернет са притежание на държавни и обществени институции, други са собственост на организации с идеална цел, а трети са частни. Резултатът от всичко това е децентрализирана, глобална среда за комуникации или “киберпространство”, свързващо хора, институции, корпорации и правителства по целия свят. Интернет е международна система. Тази комуникационна среда позволява на всеки, от буквално десетките милиони хора с достъп до Интернет, да обменя информация. Връзките се осъществяват почти мигновено и могат да бъдат насочвани към конкретни лица, към широка група от хора с интереси по дадена тема или към света като цяло.
5. Началото на Интернет е поставено в Съединените Американски Щати през 1969 г. под формата на експериментален проект на Агенцията за усъвършенствани изследвани “ARPA” и е била наречена “ARPANET”. Тази мрежа е включвала компютри и компютърни мрежи собственост на Американските военни струтури; фирми, изпълнители на военни поръчки и университетски лаборатории, свързани с изследвания във военната област. Впоследствие право за достъп до мрежата получават учени от цяла Америка, които по този начин могат пряко да използват изключително мощни суперкомпютри, разположени в няколко университета и лаборатории. Развитието на мрежата далеч надхвърля първоначалните и граници и обхваща университети, корпорации и хора по целия свят. “ARPANET” впоследствие бива наречена “DAPRA Internet” и накрая просто “Internet”.
6. От момента на своето създаване мрежата (Internet) е проектирана да бъде децентрализирана, самоподдържаща се поредица от връзки между компютри и компютърни мрежи, за бърза комуникация без пряк човешки контакт или управление, с автоматична способност за пренасочване на комуникациите, ако една или повече отделни връзки са повредени или недостъпни по някаква причина. Сред другите и цели, тази система на свързани компютри, е предназначена да позволи осъществяването на жизнено важни изследвания и комуникации, дори ако част от мрежата е повредена, например вследствие на избухнала война.
7. За постигане на такава гъвкава глобална комуникационна среда, ARPANET насърчава създаването на множество връзки от всеки компютър (или компютърна мрежа) в рамките на мрежата. По този начин компютър, разположен в София, може да бъде свързан (обикновено по специално предназначени за целта телефонни линии) с други компютри в България. Всеки от тези компютри може на свой ред да се свърже с други компютри, които пък да са свързани с други такива.
8. Комуникациите, изпратени през такива поредици от свързани компютри могат да пътуват по всеки от многобройните възможни маршрути, до достигане на крайната цел. Така съобщение, изпратено от компютър в София, се препредава на компютър в Амстердам, след това до Ню Йорк, оттук в Сан Диего, докато накрая достигне до Пало Алто в Калифорния. Ако съобщението не може да премине по този маршрут (например поради повреда или проста техническа неизправност или друга причина) то автоматично ще бъде (без намеса на човек и дори без неговото знание) пренасочено може би от Амстердам до Лондон, след което от Лондон до Атланта, Ню Орлийнз, Далас, Албукърк, Лос Анжелис и накрая до Пало Алто. Препредаване и пренасочване от такъв тип се осъществява в продължение на секунди.
9. Съобщенията между компютри в Интернет не винаги задължително следват един и същ път. Интернет използва комуникационния протокол на т.нар. “пакетно превключване”, позволяващ индивидуалните съобщения да бъдат подразделяни на по-малки “пакети”, които впоследствие се изпращат независимо до крайния получател и при пристигане в компютъра получател автоматично се “сглобяват”. Независимо, че често всички “пакети” от дадено съобщение, пътуват по един и същ маршрут до крайната цел, ако компютрите по техния път се претоварят, “пакетите” могат да бъдат пренасочени към по-слабо натоварени компютри.
10. По времето, когато ARPANET съзряваше (и впоследствие прекрати своето съществуване), в света бяха разработени подобни мрежи за свързване на университети, научно изследователски центрове, бизнес организации и лица. Към такива официални или свободни мрежи могат да се причислят BITNET, CSNET, FIDONET и USENET. Впоследствие всяка от тези мрежи (много от които се припокриваха) бяха свързани заедно, което позволи на всеки от компютърните потребители към някоя от мрежите, да може да предава съобщения до потребителите на компютри от другите мрежи. Именно тази поредица от свързани мрежи (а оттук потребители и локални компютърни мрежи) е това, което днес е известно под наименованието Интернет.
11. Интернет не се администрира от конкретно физическо или юридическо лице, нито пък от академична, корпоративна, правителствена или с организация идеална цел. Тя съществува и функционира благодарение на факта, че стотиците и хиляди отделни оператори на компютри и компютърни мрежи, независимо един от друг, са решили да използват общи протоколи за пренос на информация и обмяна на съобщения и данни с други компютри (които на свой ред комуникират и обменят информация с други компютри и т.н.). В Интернет няма централизирано по местоположение хранилище, контролна точка или комуникационни канали.Технически е невъзможно една организация да контролира цялата информация, пренасяна по Интернет.

Как хората получават достъп до Интернет

12. Като цяло отделните потребители разполагат широка гама възможности за достъп до киберпространството и в частност до Интернет. По отношение на физическия достъп съществуват два основни метода за осъществяване на действителна връзка с Интернет. Първо - възможно е да се използва компютър или компютърен терминал, пряко (и обикновено постоянно) свързан към компютърна мрежа, която от своя страна е пряко или непряко свързана с Интернет. Второ - възможно е да се използва “персонален” компютър с “модем” за свързване по телефонна линия към по-голям компютър или компютърна мрежа, която от своя страна е свързана пряко или непряко с Интернет. Както подробно е обяснено по-долу, както пряката, така и модемната връзка са достъпни за потребители от широк диапазон академични, държавни или търговски организации.
13. Студенти, аспиранти, научноизследователски работници и други, свързани с университетите и научните институти в България могат получават достъп до Интернет посредством образователните и научни институции. Този достъп често се осъществява посредством пряка връзка с компютри, разположени в студентските библиотеки, офиси или компютърни центрове или по телефонна линия с модем от помещенията за студенти или преподаватели или извън рамките на факултетите и институтите. Някои университети инсталират “портове” или входни точки за директни възки с мрежата във всяко общежитие или предоставят достъп посредством компютри, разположени в общи помещения в общежитията. Подобен достъп позволява на студентите и техните преподаватели да използват информацията и съдържанието, предоставяна от самото учебно заведение, както и да използват огромните научни ресурси и друга информация, достъпна по Интернет навсякъде в света.
14. По подобен начин ресурсите на Интернет са изключително важни и за много предприятия и фирми. Работодателите имат възможност да свържат своите служебни компютърни мрежи към Интернет и да обезпечат на своите служители пряк или модемен достъп до служебната мрежа (и по този начин до Интернет). Подобен достъп може да бъде използван например от фирми, участващи в научни или медицински изследвания или производство, за да осигурят на своите служители възможност за обмен на информация и идеи с изследователи от академичните кръгове в съответната област.
15. Тези, които нямат достъп до Интернет чрез своите училища или работодатели, също разполагат с разнообразни възможности за връзка с Интернет. Много общини в САЩ са основали т.нар. “безплатни мрежи” или обществени мрежи за обезпечаване на своите граждани локална връзка до Интернет и възможност за създаване на дискусионни групи, ориентирани към местните проблеми. Първата подобна общинска мрежа Компютърната система Free-Net (безплатна мрежа) на Кливланд бе основана през 1986г. Свободни (т.е. безплатни) мрежи понастоящем съществуват в множество общини на САЩ, като например Ричмънд, Вирджиния; Талахаси, Флорида; Сиатъл, Вашингтон и Сан Диего, Калифорния. Оператор на свободните мрежи често са местните библиотеки, образователни институции или общински организации с идеална цел. В България безплатен достъп до Интернет предлагаше през 1996 г. и първото в страната Интернет-кафе в София.
16. Индивидуалните потребители, които биха желали достъп до Интернет, могат да направят това чрез множеството местни библиотеки. Библиотеките често предлагат на своите постоянни клиенти, ползването на компютри, свързани към Интернет. В допълнение на това някои библиотеки предлагат и достъп чрез модем до библиотечни компютри, свързани с Интернет. Все повече клиенти използват библиотечните услуги и ресурси без физически да влизат в библиотеката. Обикновено библиотеките предлагат пряк достъп по модем без допълнително заплащане за всеки индивидуален потребител.
17. Индивидуалните потребители могат да получат достъп до Интернет и като станат членове на някой от нарастващите по брой т.нар. “компютърни кафенета”, където докато пият кафето си, клиентите могат да ползват, предоставените от заведението компютри за достъп до Интернет. Подобен достъп до Интернет обикновено се предоставя от заведението срещу неголямо почасово заплащане.
18. Индивидуалните потребители могат да получат достъп до Интернет и чрез търговски и нетърговски “Доставчици на Интернет услуги”, които обикновено предлагат модемен достъп по телефонна линия до компютър или компютърна мрежа, свързана с Интернет. Много подобни доставчици представляват търговски организации, предлагащи достъп до Интернет срещу месечна или почасова такса. Независимо от това, някои доставчици на Интернет услуги представляват организации с идеална цел, предлагащи услуги безплатно или на символична цена. Така например международната Интернет асоциация предлага безплатен модемен достъп до Интернет по заявка. Редица асоциации с търговски или идеални цели, също предлагат на своите членове, достъп до Интернет услуги.
19. Друг масов начин индивидуални лица да получат достъп до Интернет в САЩ е посредством една от основните търговски национални услуги в реално време “онлайн”, каквито са America Online, CompuServe, Microsoft Network или Prodigy. Тези онлайн услуги предлагат национални компютърни мрежи (като абонатите набират местен телефонен номер) и услуги с добре организирано съдържание в рамките на техните собствени компютърни мрежи. В допълнение към възможността за достъп до широко по обхват съдържание, предоставяно за всяка онлайн услуга,потребителите могат да използват услугите за свързване с много по-големите ресурси на Интернет. Пълният достъп до онлайн услуги (в т.ч. достъп до Интернет) може да бъде получен след заплащане на умерени месечни или почасови такси. В САЩ основните търговски онлайн услуги оперират с почти 12 милиона индивидуални абонати.
20. В допълнение на ползването на националите търговски онлайн услуги, индивидуалните потребители могат да получат достъп до Интернет и като използват някои (но не всички) от хилядите местни компютърни системи от типа BBS (често наричани “bulletin board systems” или ББС) чрез набиране на телефон. При инвестиции в рамките на 2,000.00 щатски долара и стойността на телефонната линия, индивидуални потребители, организации с идеална цел, адвокатски колективи и бизнес организации могат да предложат своя собствена BBS услуга, където приятели, членове, абонати или клиенти могат да обменят идеи и информация. BBS варират от единични компютри с една телефонна линия към компютъра (позволяваща обслужване на един потребител в даден момент) до единични компютри с множество телефонни линии към компютъра, позволяващи работа с няколко потребителя едновременно и до множество компютри всеки, от които обслужва множество входящи телефонни линии (позволяващи едновременна работа с много потребители). Някои (но не всички) BBS системи предлагат пряк достъп или непреки връзки към Интернет. Някои BBS системи таксуват потребителите с минални такси за достъп, докато много други са безплатни за индивидуални клиенти.
21. Независимо от бързото нарастване на търговските форми на достъп до Интернет, много потребители на Интернет като например факултети, научни институти, студенти и персонал не заплащат за достъпа до услугата индивидуално (освен например, за стойността на ползваните компютърни услуги в рамките на колежанското образование). Тези и другите потребители на Интернет могат да влизат в Интернет без да заплащат правото на достъп.

Методи за комуникация по Интернет

22. След получаване на право за достъп до Интернет, съществува широко многообразие от различни методи за комуникация и информационен обмен в мрежата. Това множество от методи за комуникация и извличане на информация, непрекъснато се развива и поради това трудно се поддава на точна категоризация. Най-разпространените методи за комуникация по Интернет (както и в рамките на основните онлайн услуги) може грубо да се разделят на шест категории:

1. изпращане на съобщение от един потребител до друг (например електронна поща “e-mail“);
2. изпращане на съобщение от един потребител до множество други (например “listserv“);
3. разпределена база данни за съобщения като (нюзгрупи “USENET“);
4. интерактивени съобщения в реално време (като “Internet Relay Chat“);
5. отдалечена работа с компютър в реално време (като “telnet“) и
6. дистанционно извличане на информация (като “ftp“, “gopher“, и “World Wide“ Web“).

1. Повечето от тези методи за комуникация могат да се използват за прехвърляне на текст, информация, компютърни програми, звук, изображения и движещи се видео картини.
2. Изпращане на съобщение от един потребител до друг.
   Един от методите за комуникация по Интернет, сравним с принципа на изпращане на препоръчано писмо, е чрез електронна поща или e-mail. Потребителят може да адресира и изпрати съобщение до един или повече други получатели. Електронната поща по Интернет не преминава през централната контролна точка и може да следва множество и различни пътища до получателя. За разлика от конвенционалната поща, обикновената електронна поща не е “запечатана” (т.е. не е сигурна). До нейното съдържание може да се получи достъп и да се разглежда, от всеки междинен компютър между изпращача и получателя освен ако съобщението не бъде кодирано.
3. Изпращане на съобщение от един потребител до множество други.
   Интернет включва и услуги за автоматично изпращане на поща (например “listservs”) позволяваща комуникации между групи хора с определени интереси. Така например хората могат да се абонират за участие в списъка на адресатите на “listserv” по конкретна тема, представляваща интерес за тях. Абонатите могат да подават съобщения до “listserv” по определени теми, които впоследствие биват прехвърлени по Е-mail или автоматично, или чрез оператор, контролиращ “listserv”, до всеки абонат от списъка. Услугата позволява винаги да се разполага с най-съвременната информация в даден област. Повечето списъци с адресати от типа “listserv” автоматично прехвърлят всички постъпващи съобщения на всички абонати от списъка. В Интернет съществуват хиляди такива услуги със списъци на абонати, като всеки от тях включва стотици или хиляди абонати. Потребителите на “отворените” услуги “listserv” обикновено могат да прибавят или премахват своите имена от списъка на адресатите автоматично и без участие на човек. Участниците в услугата “listserv” могат да бъдат и “затворени”, т.е. допускът до листа с адресати да става единствено чрез човек оператор.
4. Разпределена база данни за съобщения.
   Подобни по функции като услугата “listserv”, но доста различни по начина на предаване на информацията са разпределените бази данни за съобщения (известни като нюзгрупи “USENET“). Спонсорираните от потребителите нюзгрупи са сред най-популярните и широко разпространени приложения на Интернет услуги и покриват всички въображаеми теми, интересуващи потребителите. Аналогично на listserv, нюзгрупите представляват открити дискусии и обмен на становища по конкретни теми. Все пак в този случай потребителите не трябва предварително да се абонират за дискусионен списък на адресати, а разполагат с възможност за достъп до базата данни по всяко време. Някои нюзгрупи USENET са контролирани от оператор, но повечето са със свободен достъп. За контролираните нюзгрупи, всички съобщения до нюзгрупата се прехвърлят от едно лице, което има правото да ги преглежда и да преценява до каква степен те са свързани с обсъжданата тема. Разпространяването на нюзгрупите USENET става чрез специализирани връзки тип “peer to peer” между около 200 000 компютри, наричани сървъри USENET, разположени по целия свят. При неконтролираните нюзгрупи, след като индивидуален потребител с достъп до USENET изпрати съобщение до дадена нюзгрупа, съобщението автоматично се предава към всички съседни сървъри USENET с право на достъп до групата, след което се предава на други сървъри USENET, оттам на други и т.н. Временно съобщението се съхранява във всеки сървър-получател, където може да бъде разглеждано и да получи отговор от други индивидуални потребители. За освобождаване на пространство за запис на нови съобщения, следи изтичане на определено време, съобщенията периодично и автоматично се изчистват от всяка система. Отговорите на съобщения, както и оригиналните съобщения автоматично се разпространяват до всички останали компютри от нюзгрупата или, в случаите на контролирана нюзгрупа, се предават на оператор. Разпространяването на съобщения до сървъри USENET по целия свят е автоматизиран процес, който не изисква човешка намеса или контрол.
5. Съществуват нюзгрупи по повече от 15 000 различни теми. През 1994 г. всеки ден до нюзгрупи са изпращани приблизително по 70 000 съобщения, като тези съобщения са били разпространявани до приблизително 190 000 компютри или компютърни мрежи, участващи в системата от нюзгрупи USENET. След като съобщенията достигнат приблизително 190 000-те компютри-получатели или компютърни мрежи, те стават достъпни за индивидуалните потребители на тези компютри или мрежи. Всеки ден до нюзгрупите се изпращат общо почти 100 000 нови съобщения (или “статии”).
6. Комуникации в реално време.
   В допълнение на предаването на съобщения, които могат да бъдат прочетени по-късно или достъпът, до които да се отложи, потребителите на Интернет могат да се ангажират и с пряк диалог в “реално време” с други потребители на Интернет. В своята най-проста форма такъв “разговор” позволява комуникация един- с- един и “Интернет препредаден разговор” (или IRC), позволяващ на двама или повече потребители да си пишат съобщения един на друг, които почти мигновено да се появяват на екрана на получателя. IRC е аналог на конферентната телефонна линия, като вместо телефон се използва компютър и клавиатура. Все пак при IRC едновременно съществуват хиляди различни конферентни линии, в които едновременно десетки хиляди потребители могат свободно да разговарят по широк кръг проблеми. Освен това във всеки момент съществува възможност да се откриват нови конферентни линии за разговори по конкретна тема. Някои канали IRC се “контролират (управляват)” или преминават през “оператори на канали”.
7. В допълнение търговските онлайн услуги като America Online, CompuServe, Microsoft Network и Prodigy разполагат със свои собствени системи за “разговори”, позволяващи на техните членове да разговарят помежду си.
8. Отдалечена работа с компютри в режим на реално време.
   Друг метод за използване на информация от Интернет е чрез осъществяване на достъп и дистанционен контрол до компютри в “реално време” като се използва “telnet”. С помощта на telnet например, изследовател от университет ще може да използва мощта на суперкомпютър, разположен в друг университет. Студент може да използва telnet, за да се свърже дистанционно с дадена библиотека за достъп до нейната онлайн каталожна програма.
9. Дистанционно извличане на информация.
   Последната голяма категория за комуникация е може би най-популярната употреба на Интернет - дистанционно търсене и извличане на информация, разположена на отдалечен компютър. Съществуват три основни метода за търсене и извличане на информация по Интернет.
10. Простият метод използва т.нар. “ftp” (протокол за файлов трансфер), чрез който се изписва списъкът на наименованията на файловете, съхранявани в отдалечения компютър и за прехвърляне на определен брой от тези файлове върху самостоятелния локален компютър на потребителя.
11. Друг подход използва програма и формат, наречен “gopher”, за насочване на търсенето на конкретен потребител в ресурсите на отдалечен компютър.

Мрежата World Wide Web

12. Третият подход, който бързо придоби най-голяма популярност в Интернет е “World Wide Web” (или съкратено WWW). Мрежата използва “хипертекстов”език за форматиране, наречен HTML (hypertext markup language-хипертекстов език за електронни инструкции) и програми (браузъри) за “разглеждане” съдържанието на Web мрежата, които могат да показват документи, съдържащи текст, звук, анимации и видеообраз. Всеки документ HTML може да включва връзки към други документи с информация или източници на такава, така че чрез разглеждане на даден документ HTML, който например описва възможностите на Интернет, можете да щракнете с мишката върху някой термин и незабавно да получите допълнителна информация за него. Подобни връзки, наричани “hyperlinks” (хипервръзки) предоставят изключително гъвкав начин за достъп и организация на информацията, което позволява на потребителите бързо да откриват и ефективно да ползват, търсената информация, независимо от факта, че въпросните данни се съхраняват на неизброимо количество компютри, разпръснати по целия свят.
13. Цел.World Wide Web (WWW) бе създадена да служи като платформа за глобално онлайн хранилище на познания, съдържащо информация от разнообразни източници и достъпно до потребителите на Интернет от целия свят. Независимо, че информацията в рамките на Интернет се съдържа в отделни компютри, фактът, че всеки от тези компютри е свързан с Интернет, протоколите http позволяват цялостната информация да се превърне в част от единния организъм на познанието. Понастоящем тя представлява най-усъвършенстваната информационна система, разработена в Интернет и обхваща в своя информационен модел по-голямата част от данните на предходните мрежови информационни системи, като ftp, gopher, wais и USENET.
14. История. Първоначално WWW е разработена в Европейската лаборатория за физика на елементарните частици CERN и първоначално е използвана за обмен на информация в рамките на международни екипи от инженери и изследователи, разпръснати по целия свят. Предназначена първоначално за обществото на физиците, работещи в областта на високите енергии, WWW се разпространява и в други области и привлича огромен интерес и подкрепа от потребителите, възвръща вложените средства и се оказва от изключително значение за редица други области, които разчитат на сътрудничество и обмен на информация. Мрежата се разширява далеч извън научните и академични общества, за да включи възможностите за комуникации между отделни лица, организации с идеална цел и бизнеса.
15. Основни функции. WWW представлява поредица от документи, съхранявани в различни компютри в цялата система на Интернет. Документите съдържат информация, запаметена в различни формати, включително текст, снимки, звук и видео. Съществен елемент от WWW е, че всеки документ разполага с адрес (аналогично на телефонния номер). Повечето от документите в WWW съдържат “връзки”. Това са кратки отрязъци от текст или изображение, представляващи отправка към друг документ. Обикновено “свързаният” текст се показва, оцветен в синьо или подчертан, и когато се избере от потребителя, документът автоматично се появява на екрана, където и по света да се съхранява. Връзките например, водят от обобщения документ към по-подробни документи, от таблици за съдържание към конкретни страници, но също така и за сравнителни справки, бележки под линия и нови форми на информационната структура.
16. Много организации днес разполагат с т.нар. “home pages” в WWW. Това са документи, предоставящи набор от връзки, проектирани да представят пълноценно организацията. Чрез връзките в “хоум пейджа” потребителят може да получи пряка или косвена информация относно или свързана с организацията.
17. Като пример за използване на връзки, ако настоящия документ, бъде публикуван в Интенет, WWW страницата би могла да съдържа връзки като:
    *ПРИРОДА НА КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО
    *СЪЗДАВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ И РАЗВИТИЕ НА КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО
    *КАК ХОРАТА ПОЛУЧАВАТ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ
    *МЕТОДИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ ПО ИНТЕРНЕТ
18. Всяка от тези връзки ще отведе потребителя от местоположението на връзката в съотвения параграф от който започва посочената тема от настоящия документ. Връзките могат да отведат потребителя от оригиналния Web сайт до друг Web сайт на друг компютър, свързан с Интернет. Тези връзки от един компютър до друг, от един документ до друг в Интернет, са това което обединява Web в едно тяло на познанието и прави мрежата уникална. Web е проектирана с максимално целево време за достъп и проследяване на една връзка, в рамките на 1/10 сек.
19. Публикуване. WWW съществува основно като платформа, чрез която хора и организации могат да комуникират посредством споделена информация. Когато се предоставя информация се казва, че тя е “публикувана” в Web. Публикацията в просто изисква “издателят” да притежава компютър, свързан с Интернет и върху компютърът да е зареден софтуер за работа с WWW. Компютърът може да е малък персонален компютър на стойност под 500 долара или сложна машина за милиони. Много издатели избират вместо да купуват компютри и да изграждат връзка до Интернет, да наемат дисково пространство от друг, който разполага с такива ресурси, като по този начин елиминират реалната необходимост от притежание на каквото и да било оборудване.
20. WWW като вселена от достъпна мрежова информация, съдържа голямо разнообразие от документи, изготвени с доста различни нива на прецизност, от нахвърляни идеи, до професионално изпълнени корпоративни профили. Мощта на WWW се основава върху способността за връзка с конкретна точка, от който и да било документ, независимо от неговия статус или физическо състояние.
21. Информацията, която трябва да се публикува в WWW трябва да се форматира съгласно изискванията на стандартите за Web. Тези стандартизирани формати осигуряват възможност на всички потребители, желаещи да се запознаят с даден материал, да могат да го прочетат. Стандартите Web са достатъчно усъвършенствани и гъвкави и се разширяват, така че да отговорят на потребностите на множеството големи корпорации, банки, брокерски агенции, вестници и списания, които понастоящем публикуват онлайн издания на своите материали, както и на държавни агенции и дори съдилища, използващи Web за разпространяване на информация за обществеността. В същото време публикуването по Web е достатъчно просто, така че хиляди индивидуални потребители и малки обществени организации, използват Web, за да публикуват свои собствени лични “home pages - главни страници”, еквивалентни на индивидуализираните писма до пресата относно лице или организация, достъпни за всекиго по Web.
22. Публикуващите в Web могат да изберат да направят своите Web сайтове открити за общата маса потребители на Интернет или да ги затворят, като по този начин направят информацията достъпна единствено за тези, които са упълномощени. Много от публикуващите предпочитат да поддържат своите сайтове отворени за всички с цел да предоставят своята информация на възможно най-широка публика. В случай, че публикуващият реши да наложи ограничения на достъпа, това може да се осъществи чрез присвояване на специфични наименования за потребител и пароли, като предварително условие за достъп до сайта. В случаите, когато сайта в Web е предназначен за вътрешно използване в рамките на една организация, достъпът е възможен само от компютрите в локалната мрежа на организацията.
23. Търсене в Web. Разработени са различни системи, позволяващи на потребителите на Web да търсят конкретна информация сред всички обявени обществено достъпни сайтове, представляващи част от мрежата. Услуги като Yahoo!, Magellan, Altavista, Webcrawler, Excite и Lycos се наричат “машини за търсене” и позволяват на потребителите да претърсват Web сайтове, съдържащи определени информационни категории или да търсят с ключови думи. Така например потребител на Web, търсещ текст на Върховния съд, трябва да напише думите “Върховен Съд” в машината за търсене, след което ще му бъде представен списък на сайтовете в WWW, съдържащи информация за Върховния съд. Списъкът на практика представлява поредица от връзки до всеки от тези сайтове. След като претърси определен брой сайтове, които биха могли да съдържат необходимата информация, потребителят ще следва индивидуалните връзки, за преглед на информацията във всеки от тях, докато не открие желания материал. За много доставчици на информация за Web, способността на машините за търсене е от голямо значение.
24. Общи стандарти. Чрез установяване на общ формат за съхраняване на информацията (HTML) и общ език за обмен на Web документи (НТТР) Web обединява в себе си несъвместима иначе информация, локализирана върху все по-нарастващ брой компютри, свързани с Интернет. Независимо от това, че сама по себе си информацията може да е записана в множество различни формати и да се съхранява върху несъвместими компютри, основният Web стандарт осигурява спазване на набор от стандартни изисквания, позволяващи комуникация и обмен на информация. Въпреки че в Web се използват много компютри и, че много от тези машини са по някакви причини несъвместими, благодарение на общите технически стандарти, с незначителни трудности, тези които публикуват информация в Web могат да комуникират с други, търсещи достъп до същите данни.
25. Разпределена система без централизиран контрол. Използвана от десетки хиляди персонални компютри в Интернет, Web е именно това, което се нарича разпределена система. Web е организирана по такъв начин, че организации с компютри, съдържащи информация, могат да станат част от Web, просто като свържат своите компютри с Интернет и използват подходящ софтуер за WWW. Няма единична организация, която да контролира членството в Web, нито пък съществува централизирана точка, от която индивидуалните Web сайтове могат да бъдат блокирани в рамките на Web. От гледна точка на потребителя, тя изглежда единна, интегрирана система, но на практика в нея не съществува централизирана контролна точка.
26. Разлика спрямо затворените бази данни.
    Web е отворена, разпределена, децентрализирана система и по същество е напълно противоположна на повечето информационни системи, съществували преди нея. Частните информационни услуги като Westlaw, Lexis/Nexis и Dialog, съдържат големи “складове на знания” и са достъпни чрез Интернет през съответните пароли и софтуер за достъп. Все пак тези бази данни не са свързани заедно в едно единно цяло, както е при WWW.
27. Успехът на Web в изследванията, образоването и политическата дейност.
    WWW стана бързо толкова популярна, защото е отворена, разпределена и лесна за използване. Вместо тези, които търсят информация да бъдат задължавани да закупуват нов софтуер или хардуер, да заучават система от нов тип за всяка от базите данни, откъдето търсят достъп до информация, средата Web прави лесно за потребителите да прескачат от една група информация към друга. По същия начин отворената природа на Web улеснява публикуващите в усилията им да достигнат до своята публика без да им се налага да знаят с какъв компютър разполага всеки потенциален читател и какъв софтуер използва.

Типове документи съдържащи се Интернет

28. Типовете документи съдържащи се в Интернет не могат лесно да се класифицират. Така например достъпен в реално време (онлайн) е целият каталог на библиотеката “Карнеги”, заедно с журналите, томовете с резюмета, популярни списания и наименования на компакт дискове. Директорът на библиотеката “Карнеги”, Робърт Кронбергер смята, че онлайн услугите са нова тенденция в библиотеките. Hotwire Ventures LLC организира своя Web сайт в информация относно пътувания, новини и коментарии, изкуства и забавления, политика и видове напитки. America Online, Inc. не само организира т.нар. виртуални “стаи за разговор” (chat rooms) по широко разнообразие от теми, но и позволява на членовете си да създават свои собствени chat rooms, съобразно техните интереси. ACLU използва chat room на America Online като нерецензиран форум за всички, които биха искали да дискутират по въпросите на гражданските права. Днес съществуват около 15 000 нюзгрупи, посветени на всевъзможни теми. America Online предлага на своите абонати 15 000 табла за обявления (BBS), но които ежедневно се представят между 200 000 и 250 000 съобщения. В Интернет съществуват и “виртуални общества”, симулиращи социални взаимоотношения. Няма да е преувеличено, ако се заключи, че съдържанието на Интернет е толкова разнообразно колкото човешката мисъл.
29. Интернет не представлява единствено или дори преобладаващо средство, за търговска комуникация. Много търговски субекти поддържат Web сайтове, за да информират потенциалните си клиенти за своите стоки и услуги, или да предлагат оферти, но много други Web сайтове съществуват единствено за разпространение на не-търговска информация. Другите форми на комуникации по Интернет - електронната поща (e-mail) таблата за съобщения (BBS), нюзгрупите и стаите за разговор (chat rooms) често също не преследват търговски цели. По редица икономически и технически причини, изложени по-долу, Интернет е особено привлекателно средство за достигане до желаната публика, за организации с идеална цел или групи, изразители на обществени интереси. Human Rights Watch, Inc. предлага в своя Интернет сайт информация за регистрирани случаи на нарушения на човешките права в целия свят. National Writer Union предоставя на писателите форум за изразяване на становища по въпроси от взаимен интерес. Stop Prisoner Rape, Inc. разпространява текстове, графики и статистически данни относно случаи и превенция на изнасилвания в затвори. Critical Path AIDS Project, предлага информация за безопасен секс, начините за предаване на вируса HIV и лечението на СПИН.
30. Подобно разнообразие в съдържанието на Интернет е възможно, тъй като мрежата предлага лесен и евтин начин на говорителя да достигне до желаната публика. Първоначалните разходи за връзка с Интернет са значително по-ниски от, свързаните с употребата на други форми на масова комуникация като телевизия, радио, вестници и списания. Това позволява поддържане на собствени страници в Интернет не само от големи компании като Microsoft или Time Warner, но и от малки групи с идеална цел като Stop Prisoner Rape, Inc и Critical Path AIDS Project. Създаването на Web сайт струва между 1000 и 15 000 долара като месечните разходи за експлоатация зависят от целите и трафика на информация през сайта. Търговски онлайн услуги като America Online позволяват на абонатите си безплатно да създават Web страници. Всеки потребител на Интернет може да комуникира чрез изпращане на съобщение към една от хилядите нюзгрупи и табла за обяви или чрез провеждане на онлайн “разговор” (chat) и по този начин да достигне до адресати в целия свят, споделящи интереси в конкретна област.
31. Простотата на комуникация чрез Интернет се улеснява от използването на езика HTML, позволяващ създаване на хипервръзки. HTML позволява на потребителя да прескача от един източник към друг чрез просто щракване с мишката върху връзката. Връзката позволява на потребителя да скача от един Web в друг Web сайт или върху отделни файлове в рамките на един и същи сайт. По подобен начин чрез написване на искане в машината за търсене, потребителят може да извлече информация от множество различни източници, свързана с търсенето
32. Предвид технологията, залегнала в основата на Интернет, понятието “доставчик на съдържание”, еквивалентно на традиционното “говорител”, на практика означава хибрид от множеството говорители. Чрез използване на HTML например, Critical Path и Stop Prisoner Rape свързват техните Web сайтове с няколко бази данни, като потребителят може незабавно да прескочи от главната страница (home page) на тези организации към свързаните бази данни, просто чрез щракване върху връзка. America Online създава “стаи за разговори” (chat rooms) за специализирани дискусии, но също така и разрешава на абонатите си да създават свои собствени стаи. По подобен начин нюзгрупите обединяват съобщения, изпратени по конкретна тема, и ги разпространяват към други членове на групата. Потребителите на библиотеката “Карнеги” разполагат с възможност да четат онлайн версии на списанията “Vanity Fair” и “Playboy”, а абонатите на America Online могат да прелистят “Ню Йорк таймс”, “Boats“ и други периодични издания. Critical Path, Stop Prisoner Rape, America Online и библиотеката “Карнеги” дават възможност за достъп до съдържанието на други говорители, върху което имат малък или никакъв редакторски контрол.
33. Поради различните форми на комуникациите по Интернет, потребителите на мрежата могат да говорят или слушат последователно, като по този начин се замъглява разликата между “ говорител” и “ слушател” . Стаите за разговори, електронната поща и нюзгрупите са двупосочни комуникационни форми, предоставящи на потребителя възможност както да говори, така и да слуша.
34. От горното следва, че за разлика от традиционните медии, бариерата пред говорителя за влизане в Интернет не се различава съществено от бариерата пред слушателя. След като някой влезе в киберпространството, той веднага може да вземе участие в провеждащия се там диалог. На езика на жаргона на средата, “получателят” може и се превръща в “доставчик на съдържание” и обратно.
35. Ето защо Интернет трябва да се разглежда като изцяло нова среда за световна комуникация между хората.

Проблеми с офшорното съдържание и кеширане

36. Голям процент, може би 40% или повече от съдържанието на Интернет произлиза от САЩ. Понякога потребителят може да различи от адреса URL (например http://www.president.bg), че съдържанието идва от България, тъй като InterNIC позволява на доставчика на съдържание, да вгради код за държава (в случая.bg) в наименованието на адреса. Съдържанието не може да бъде различено по друг начин (ако е на английски), тъй като “чуждестранната” информация се създава, наименува и изпраща по същия начин както “домашната” информация. Не съществуват изисквания чуждестранната информация да съдържа в URL-адреса си код за държава.
37. Използването на “кеширане” прави трудно да се определи дали материалът, произлиза от чуждестранен или домашен източник. Поради високата стойност на използването на презокеанските кабели през Атлантика и Тихия океан и голямото натоварване на тези кабели, водещо до закъснения, съдържанието често се “кешира”, т.е. временно се съхранява върху сървъри в Европа или САЩ. Материал от чуждестранен източник в САЩ може да пътува по презокеански кабел до получател в Европа и да премине през “домашен” сървър, който да съхранява копие от него за последващо извличане. Впоследствие “домашният” кеширащ сървър (а не чуждестранният сървър, първоизточник на материала) изпраща съдържанието до потребителите, като при това вече не е необходимо връзката да се осъществява чрез презокеанските кабели. Този пряк път ефективно елиминира по-голямата част от разстоянията за изпращане на искания и получаване на информация, а оттук и по-големите закъснения. Кеширащият сървър се освобождава от съхраняваната информация според своята конфигурация (т.е. след определено време или след като търсенето на тази информация намалее). Кеширането следователно е едно от основните качества на Интернет: евтино и бързо извличане на информация.
38. Кеширането не е единствено международен феномен. Локалните доставчици на съдържание съхраняват популярни домашни материали върху своите кеширащи сървъри, за да избегнат закъснения при последователно търсене на един и същи материал и за намаляване на потреблението на Интернет връзките. America Online може да кешира “главната страница” (home page) на New York Times върху своите сървъри при постъпване на първото искане за нея от страна на потребител. По този начин всички последващи абонати, които отправят същото искане ще получат същата страница, но вече от кеширащия сървър на America Online, вместо от сървъра на New York Times.
39. Просто казано следвайки примера от предходния абзац, America Online няма контрол върху съдържанието, което New York Times изпраща до своя Web сайт, а на свой ред New York Times няма контрол върху начина, по който America Online разпространява това съдържание от кеширащия сървър.

Анонимност

40. Анонимността е важна за потребителите на Интернет, търсещи достъп до секретна информация, като например потребителите на Web сайта на Critical Path AIDS Project, потребителите, повечето млади хомосексуалисти на сайта Queer Resources Directory и тези на сайта Stop Prisoner Rape (SPR). Много членове на списъка на адресатите на SPR са поискали да останат анонимни поради позора на затворническото изнасилване.
41. Много говорители, изпращащи по Интернет материали със спорно и непристойно съдържание са принудени да избират пред анонимността и опасността да се изложат на преследване от закона. Защитата с CDA - изискване за проверка на номерата на кредитни карти, кодове за достъп изискващи доказателство за навършване на определена възраст, личен идентификационен номер за възрастни - са ефективно недостъпни за организации с нетърговски или идеални цели

Съществуват два основни начина за осъществяване на връзката на потребителите с Интернет.

• Чрез телефонната мрежа (т.нар. dial-up достъп; достъп по комутируеми телефонни линии)
• Чрез компютри, постоянно свързани с Интернет (корпоративни и академични локални мрежи)

Физическата връзка меджу корпоративните и академични потребители често се осъществява чрез използване на наети линии за постоянна връзка с Интернет доставчиците. Възможно е тези крайни потребители да се намират в близост до Интернет доставчика - тогава за физическо свързване се използва сегмент от локална мрежа.

Dial-up достъпът се осъществява с помощта на крайни устройства - модеми - за физическо свързване на компютъра на потребителя със също такива крайни устройства при доставчика. Връзката се осъществява по комутируеми телефонни линии.

Логическото свързване на потребителите с Интернет доставчиците се осъществява по множество начини - чрез използването на различна апаратура, ползваща една и съща физическа преносна среда, но различни протоколи за връзка. Такива са протоколи като: ethernet, tokenring, SDLC, ISDN, frame relay, PPP, X.25, ATM, FDDI и др.

Вж. също по-горе точка 12 до т. 21 (вкл.)

Съществуват няколко възможни технически способа за изграждане на връзка между Интернет доставчки на територията на България и Интернет мрежата. Изграждането на връзката до Интернет е възможно чрез използването на аналогова или цифрава международна нета линия или чрез наемане на спътников ресурс ("space segment") за свързване със Интернет доставчик извън територията на България. По своята същност връзката между Интернет доставчик в България и Интернет доставчика в чужбина се осъществява чрез вече изградена делекособщителна мрежа, която не е собственост, не се изгражда и не се поддържа от българския интернет доставчик.