ОПРЕДЕЛЕНИЕ по хода на делото София, 11.03.99 Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и втори април хиляда деветстотин деветдесет и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ, ЧЛЕНОВЕ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА, АНДРЕЙ ИКОНОМОВ, АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ, ВАНЯ ПУНЕВА изслуша докладваното от съдията АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ по адм. дело No.723 / 1999. Производство по чл.23 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/. Образувано е по жалба на "Интернет Общество - България", гр.София, срещу заповед № РД-09-235/18.12.1998 г. на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения /Обн., ДВ, бр.154 от 1998 г./. С жалбата и с допълнителна молба от 23.02.1999 г. жалбоподателят е направил искане Върховният административен съд на основание чл.15,ал.1,ЗВАС да спре изпълнението на обжалваната заповед изцяло или само в т.т. 4,9 и 11 на раздел ІІ от нея, които са предмет на жалбата. Това искане е основано на обстоятелството, че на 19.02.1999 г. Министерският съвет бил приел тарифа, в която е фиксирана начална такса за Интернет-операторите в размер на 200 хил.лв годишно и от него било видно, че са възможни и други актове на администрацията, в резултат на които решението на Върховния административен съд по това дело да бъде обезсмислено. Така посоченото фактическо основание не е предпоставка за спиране изпълнението на обжалваната заповед. С нея на основание чл.39,ал.2 от Закона за далекосъобщенията председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения е изброил поименно видовете дейности, за чието извършване е въведен разрешителен режим чрез индивидуално и общо лицензиране. А тарифата от 19.02.1999 г., за която се говори в допълнителната молба от 23.02.1999 г. /очевидно жалбоподателят е имал предвид Тарифата за таксите, които се събират от Държавната комисия по далекосъобщения по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 31 от 19.02.1999 г. и обн., ДВ, бр.16 от 1999 г./, е приета от Министерския съвет на основание чл.1 във връзка с чл.4,б."о" от Закона за държавните такси. Тя не е основана на обжалваната заповед и поради това не е в пряка връка с нея. Налице е самостоятелен административен акт, който подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. Що се касае за твърдяната възможност да бъдат приети и други актове на администрацията в аспект на Интернет-лицензиране, следва да се отбележи, че съдът не може да гради съжденията си върху вероятности, а само върху установени факти. Бъдещото събитие може да бъде прието за факт само ако настъпването му, с оглед на установените вече факти, е несъмнено. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за спиране на обжалваната заповед следва да бъде оставено без уважение. По делото са постъпили становища както от жалбоподателя /извън подадената жалба/, така и от Комитета по пощи и далекосъобщения. С тях и с жалбата се поставят редица въпроси, за чието изясняване са необходими специални знания из областта на информационните технологии, каквито съдът няма. Поради това са налице условията на чл.157,ал.1,ГПК във връзка с чл.11,ЗВАС и за изясняването на тези въпроси следва да бъде назначено вещо лице. Независимо от това, на основание чл.24, изр.2-ро, ЗВАС, от страните следва да бъдат събрани допълнителни обяснения с цел правилното решаване на делото. Воден от гореизложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Интернет Общество-България", гр.София, за спиране изпълнението на обжалваната заповед № РД-09-235/18.12.1998 г. на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения. НАЗНАЧАВА еднолична съдебно-техническа експертиза по делото със задача: вещото лице да изготви писмено заключение по въпросите каква е същността на глобалната информационна мрежа "Интернет" и по какъв технически и технологичен способ се осъществява връзката с българските потребители /доставчици и крайни ползуватели/. Вещото лице да отговори и на въпроса техническото изпълнение на връзката между българските потребители и Интернет-мрежата /частта й извън България/ съставлява ли далекосъобщителна мрежа по смисъла на § 1, т.1 от допълнителната разпоредба на Закона за далекосъобщенията. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза АСЕН ВЕСЕЛИНОВ ШАРЛАНДЖИЕВ, който да се призове на адрес: София, ул."" № или на служебен телефон ____. НА ОСНОВАНИЕ чл.24 от Закона за Върховния административен съд ЗАДЪЛЖАВА председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения и жалбоподателя "Интернет Общество-България" в 7-дневен срок от съобщението да дадат допълнителни обяснения по следните въпроси: 1. Кои са националните далекосъобщителни мрежи по смисъла на чл.18,ал.4 от Конституцията на Република България и какво е мястото на Интернет в тяхната обща структура. Ако Интернет не се вмества в структурата на съществуващите далекосъобщителни мрежи по какви технически или технологични критерии се определя като далекосъобщителна мрежа по смисъла на § 1, т.1 от допълнителната разпоредба на Закона за далекосъобщенията; 2. В какво се изразява либерализирането на далекосъобщителните дейности и услуги, и създаването на свободен пазар по смисъла на чл.2,ал.2,т.1 от Закона за далекосъобщенията; 3. Съществуват ли далекосъобщителни дейности по смисъла на чл.3,ал.2 от Закона за далекосъобщенията, които не са обхванати от пълния текст на обжалваната заповед; ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Комитета по пощи и далекосъобщения да даде допълнителни обяснения и по следните въпроси: 1. Какво е съдържанието на понятието "ИНТЕРНЕТ-предоставящи достъп оператори", употребено в т.4 на раздел ІІ от обжалваната заповед, с оглед на чл.39,ал.2 от Закона за далекосъобщенията, който изисква списък на дейности. В тази връзка председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения да посочи каква или какви далекосъобщителни дейности по смисъла на чл.3,ал.2 от Закона за далекосъобщенията е имал предвид с употребата на понятието "ИНТЕРНЕТ-предоставящи достъп оператори"; 2. Чрез кои признаци по чл.3,ал.1 от Закона за далекосъобщенията Интернет-достъпът се квалифицира като далекосъобщителна дейност; 3. Какво е точното съдържанието на понятието услуги с добавена стойност, употребено в т.11 на раздел втори от обжалваната заповед и в частност дали се касае за далекосъобщителни услуги по смисъла на § 1, т.9 от допълнителната разпоредба на Закона за далекосъобщенията. КОМИТЕТЪТ по пощи и далекосъобщения да представи най-късно до съдебното заседание заверен препис на обявата по чл.17 от Закона за далекосъобщенията във в-к "Стандарт" от 20.11.1998 г., както и заверен превод на български език на директива 97/13/ЕС. ДАДЕНИТЕ с това определение указания да се съобщят на страните по делото като им се изпратят преписи от него. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е по хода на делото и не подлежи на обжалване.