ДО ВАС

дело 723/99

Уважаеми г-да съдии,
Съгласно определение No 723 от 11.03. т.г., препис от което получихме на 17.03., отговаряме на вашите въпроси, но с уговорката, че ние не сме компетентният орган, който може да даде допълнителни обяснения, а само коментар на текстове от закона, защото първият въпрос е от компетентността на Конституционния съд, вторият - от тази на МС и КПД, а третият - от КПД, както и на законодателния орган.

Все пак благодарим на ВАС за зададените въпроси и ще се възползваме от възможността, за да дадем допълнителни пояснения по повдигнатите от нас в предишните писма въпроси. Правим това както от уважение към ВАС, така и заради важността на иска, който се следи с интерес не само от нашата общественост, но и от международни сродни на нашата организации

Въпрос 1: Кои са националните далекосъобщителни мрежи по смисъла на чл.18, ал.4 от Конституцията на Република България и какво е мястото на Интернет в тяхната обща структура. Ако Интернет не се вмества в структурата на съществуващите далекосъобщителни мрежи по какви технически или технологични критерии се определя като далекосъобщителна мрежа по смисъла на § 1, т.1 от допълнителната разпоредба на Закона за далекосъобщенията (ЗД);

Съгласно чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България със закон може да се установи държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи.

Според допълнителната разпоредба в ЗД "Далекосъобщителна мрежа е съвкупност от взаимосвързани възли, линии и съоръжения, които служат за осъществяване на далекосъобщения"

Секторната политика в областта на далекосъобщенията определя отношенията между националната далекосъобщителна мрежа (единствено в този документ се среща въпросната фраза) и обикновената телефонна услуга в т. 5.1.1.

В контекста на гореспоменатите нормативни документи Интернет не е далекосъобщителна мрежа, тъй като не разполага със собствени линии, които се изискват в допълнителната разпоредба на ЗД, параграф 1, т. 1.

Според нас Интернет не може да се определи не само като далекосъобщителна мрежа, но и като далекосъобщителна услуга изобщо. (В тази връзка също така и стр. 2 от приложеното по делото становище на д-р В. Кискинов, доцент по правна информатика в юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски").

В допълнение на горното и съгласно т. 9 от допълнителната разпоредна на ЗД "Далекосъобщителна услуга е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.
Интернет не попада в това определение. Услугата "достъп до Интернет" се предлага не само по търговски начин.

Въпрос 2: В какво се изразява либерализирането на далекосъобщителните дейности и услуги, и създаването на свободен пазар по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от Закона за далекосъобщенията?

Създаването на свободния пазар и лоялната конкуренция предполага спазване на досега съществуващите норми за защита на потребителите чрез използване на одобрени за ползване в страната крайни устройства за включване към далекосъобщителната мрежа (т.напр. вж. Наредба 7/31.12.1993 г. и Наредба 14/31.03.1994 г. на КПД), премахване на монопола от страна на БТК при предлагането на далекосъобщителни услуги, премахването на ненужния контрол върху услуги като Интернет, които използват вече лицензирани далекосъобщителни дейности.

Отговор:

По смисъла на цитирания текст от ЗД такива делекосъобщителни дейности съществуват. Т.напр. осъществяването на комуникации чрез светлинни източници би се смятало за далекосъобщителна дейност.

Също така подобна дейност би била осъществяването на каквато и да е комункация чрез оптична или друга електромагнитна среда, която се осъществява в несъседни имоти (от чл. 81 ЗД). Абсурдността и противоконституционността на текстовете от ЗД, приложени дори не само към Интернет доставчиците проличават особено ярко, когато се замислим какви обичайни човешки начини на общуване попадат в рамките на изискванията на текстовете на чл. 75-81 вкл. ЗД. По логиката на закона на обща лицензия ще подлежат и две деца, които си общуват с помощта на канап (или, за да сме по-прецизни - с някакъв "проводник") и кибритени кутийки, ако се намират в съседни имоти, които не се ползват от едно или съвместно от повече лица (чл. 81, т. 2). От друга страна може да се спори дали конкретно този текст не позволява изграждането на частни телефонни мрежи между съседни недвижими имоти, в които винаги ще се намерят желаещи да ги ползват съвместно дори и само заради изгодата от безплатната телефонна връзка.

Надяваме се, че нашите коментари са от полза за Съда и, разбира се, ако имате допълнителни въпроси, ще се радваме да им отговорим.

С почит:

Вени Марковски,

Председател на УС

Интернет Общество - България