|
ДО ВАС дело 723/99 Допълнително становище
Уважаеми г-да съдии, Информираме ви за продължаващото тенденциозно отношение на Комитета по пощи и далекосъобщения към нас - жалбоподателите - и към Върховния административен съд. Съгласно Определение по дело 723/99 от 11.03.99 г. КПД бе длъжен в седемдневен срок да отговори на поставените от вас въпроси. На три от въпросите коментар трябваше да дадем и ние. Нашите коментари са приложени към делото в 2 екземпляра - 1 за съда, 1 за КПД и са публикувани в Интернет на адрес http://www.isoc.bg/kpd/legal3-4.html. КПД все още не е отговорил на особено важните за хода на делото въпроси, като по този начин нарушава нашето право да се запознаем в срок с всички документи по делото и опорочава процеса. Това поведение на КПД не е случайно или неволно. Още преди публикуването на обжалваната от нас заповед РД 09-235/98 в ДВ 154/98, както и в последващите дискусии по нея в средствата за масова информация, радиото и телевизията се вижда, че независимо от усилията ни, КПД оставя правните ни аргументи без коментар, отговор или съобразяване с тях. От приложената по делото кореспонденция на КПД с други български и чуждестранни организации се вижда, че такова надменно отношение Комитета има не само спрямо нас. Това говори за абсолютно несъобразяване на КПД с българското законодателство. Т.напр. ние не можем съгл. чл. 12 от Конституцията на Република България (Конституцията) да защитим интересите на нашите членове. Съгл. чл. 18, ал. 4 от Конституцията, може да се установява държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи само със закон. Включването на Интернет сред дейностите, подлежащни на лицензиране предполага, че КПД смята Интернет за такава именно мрежа, вместо - както би било редно и в духа на закона - да смята за такава мрежа само и единствено мрежата на Българската телекомуникационна компания. Със заповедта си КПД е в нарушение и на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като Закона за далекосъобщенията (ЗД) е приет след приемането на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), но чрез противоречащите с Конституцията текстове се опитва да решава в полза на държавата чисто икономически въпроси, което е нарушение на чл. 19, ал. 1 от Конституцията. Видно от приложената документация в предишните ни писма, с отговорите си до Комитета на българските емигранти в Швеция, КПД нарушава и чл. 26, ал. 1 от Конституцията. С коментарите си по нашата жалба, КПД нарушава и текста на чл. 29, ал. 1 от Конституцията, за което след приключване на настоящето дело запазваме правото си да търсим справедливост по общия исков ред. Особено фрапиращи са противоконституционните текстове от ЗД съпоставени с чл. 40, ал. 1 и ал 2 от Конституцията. Ние нямаше вероятно никога да забележим тези несответствия с Основния закон, ако председателят на КПД не беше включил оспорваните от нас т. 4, 9 и 11 от раздел II на заповедта. Според Конституцията (чл. 40, ал.2) спирането на "печатен или друг носител на информация" се допуска "само въз основа на съдебен акт" и то само в изрично изброени случаи. Според ЗД обаче общата лицензия на Интернет предоставящите достъп оператори ще се отнема с административен акт. Най-учтиво обръщаме внимание на ВАС, че при наличието на противоречие на закон с Конституцията, ВАС има правото да сезира Конституционния съд. Когато сме обжалвали заповедта на председателя на КПД, ние не сме имали представа, че ще открием толкова много противоречия на ЗД във връзка с публикуваната Заповед с Конституцията, но след като те са открити, не можем да ги отминем с мълчание. Освен крещящото нарушаване на Конституцията по чл. 40, КПД нарушава и чл. 41 от Конституцията, тъй като с предвидената обща лицензия за средството за масова информация Интернет и в съответствие с изискванията за общата лицензия в ЗД, правото да се разпространява информация вече зависи от разрешението на държавен орган, какъвто е Държавната комисия по далекосъобщения. Респективно, при наличието на обща лицензия, Интернет операторите и фирмите, предоставящите информация в Интернет могат да бъдат лишени от разрешение, което всъщност противоречи с Конституцията и следователно е нищожно. И накрая, КПД нарушава и чл. 41, ал. 2 от Конституцията, тъй като не осигурява информацията, която ние сме искали през цялата 1998 г. Нещо повече - съгласно признанията на един от шефовете в КПД, на нашите писма до Комитета не само не е било отговаряно, но дори направо са били (извинете за израза) "изхвърляни в коша за боклук". "Интернет Общество - България" е организация, която събира професионалисти от бранша и нашето мнение тежи изключително много сред международните организации. Оказва се обаче, че българският Комитет по пощи и далекосъобщения не само не взима предвид нашите колегиални забележки, които са насочени в интерес на обществото като цяло, но нарушава законите и Конституцията на страната в интерес на неизвестни групи хора. Ние нямаме много възможности за въздействие върху дейността на организация като КПД и именно затова сме се обърнали към ВАС, разчитайки, че съдебната система е в състояние да защити обществения интерес по-добре, отколкото претендиращите за това държавни бюрократични структури, каквато очевидно е и КПД. С почит: Вени Марковски |