Уважаеми г-да съдии,

В допълнение на предишните документи, прилагаме още и коментар на текстовете от глава XI на Закона за далекосъобщенията (ЗД) във връзка с включването на Интернет операторите в заповед РД 09-235/98 г. (Заповедта) на председателя на КПД

Уважаеми г-да съдии,

Интернет е средство за информация, което само по себе си не се нуждае от допълнителни средства на информация, за да информира клиентите си за цените. Според чл. 111 от ЗД обаче цените на далекосъобщителните услуги се публикуват от операторите в ежедневник.

Всеки Интернет доставчик предлага огромен брой услуги, които се таксуват в зависимост от множество фактори, т.напр. цените на международните канали, цените, които БТК определя за наетите линии, за пускане на нови телефонни постове и т.н.

Публикването на всичките услуги от всички Интернет доставчици в ежедневниците поради големия си обем ще доведе до повишаване разходите на доставчиците, а следователно и до повишаване на цените на услугите.

Освен това именно публикуването на цените в уеб-страниците на доставчиците прави възможно реагирането навреме на промените в условията, които напр. БТК предлага на доставчиците.

Но според чл. 113, ал. 2 от ЗД операторите са длъжни да представят за съгласуване цените на услугите в ДКД един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуването.

За по-голяма яснота да направим следната сметка: на 01.07.1998 г. БТК повиши таксите за наети линии с 1000 (хиляда) процента - таксата за една наета линия в рамките на една телефонна централа скочи от 7000 лв. на 70000 лв. Това увеличение се извърши без да е предварително оповестено в средствата за масова информация. Ако следваме ЗД и поради включването на Интернет операторите в раздела за общо лицензиране в Заповедта и по логиката на ЗД всеки Интернет доставчик щеше да претърпи огромни загуби, тъй като нямаше да може да промени цените на услугите без да са изминали поне два месеца от въвеждане на новите цени от страна на БТК.

Според съобщения от БТК от 01.04. т. г. се предвижда ново увеличение на цените на далекосъобщиителните услуги, като сведения за цените на наетите линии също не са публикувани предварително, т.е. Интернет операторите не биха могли да направят своите сметки и съответно да променят цените на предлаганите от тях услуги в такива срокове, че това да не се отрази в загуба заради плащането на по-високите цени към БТК.

Съгл. Чл. 114 от ЗД Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) може да осъществи регулиране на цените, вкл. и (ал. 2, т.3) "определяне на конкретни цени за срок от 6 месеца до 1 година".

Доколкото това е норма на ЗД, която се отнася за монополни далекосъобщителни оператори (напр. БТК) и за тях звучи приемливо, при анализа й когато става дума за Интернет операторите, се натъкваме на сериозно несъответствие с целите на ЗД (чл. 2), както и на актовете, въз основа на които е издаден Заповедта - "Секторната политика в далекосъобщенията", приета с решение № 570 / 1998 г. на Министерския съвет.

Когато става дума за определяна не цените на телефонните разговори, напр. и това изглежда нормално при наличието на монопол, то няма логика ДКД да определя цените за достъп до Интернет, тъй като тази услуга се предлага във възможно най-широките граници - от $ 5/месец до $ 3/час при съответното качество. Определянето на цените от ДКД ще доведе някои от Интернет операторите до невъзможност да предлагат услугите на клиентите си при досегашните условия.

Същият коментар се отнася и до чл. 114, ал. 2, т. 2 от ЗД във връзка със Заповедта - правилата и принципите на образуване на цените в пазарната икономика да се определят от ДКД, когато съществуват над 120 Интернет доставчици по никакъв начин не намират съответствие нито в духа на ЗД, нито в "Секторната политика…".

В допълнение на горното, смятаме, че включването на Интернет операторите в раздел II от Заповедта противоречи и на чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България, който предвижда държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи само чрез закон.

Нещо повече - съгл. чл. 9, т. 3 от Закона за цените държавата може да регулира цените "когато се ограничава конкуренцията на вътрешния пазар или е установено монополно положение по смисъла на ЗЗК". Според логиката на Заповедта и ЗД, именно чрез цитираните текстове от ЗД ще се ограничи конкуренцията между Интернет доставчиците, а не обратното. Т.е. включването на Интернет операторите в Заповедта сред подлежащите на лицензиране далекосъобщителни услуги и възможността, предвидена от ЗД за държавна намеса при определяне на цените, а в някои случаи и прякото определяне на цените за достъп до Интернет от държавата ще ограничи конкуренцията, вместо - както е според Закона за цените - да я поощри. При това

III.

Според текста, спирането на "друг носител на информация" (напр. Интернет) се допуска само въз основа на акт на съдебната власт, при наличието на няколко деяния.

Тъй като Интернет операторите могат да бъдат и content providers, т.е. дружества предоставящи само съдържание, ще са длъжни да поискат лиценз от ДКД, която може да им го откаже поради неотговаряне на изискванията на чл. 78 ЗД. Ако пък съществуващ content provider престане да отговаря на изискванията на чл. 78 ЗД, тогава според ЗД лицензът му ще бъде отнет от ДКД, а дейността му - прекратена, съотв. името му в Интернет - заличено.

Отказът или отнемането на лиценза обаче ще бъде в пряко противоречие с чл. 40, ал. 2 от Конституцията и следователно актът на ДКД ще бъде нищожен като противоконституционен.

Във връзка с горното е и текстът на чл. 41 Конституцията:

Разпространяването на информация не може да бъде ограничавано нито от ЗД, а още по-малко от заповед на председателя на КПД. С включването на Интернет операторите в Заповедта обаче се постига точно такъв ефект, тъй като за разпространяването на информация в Интернет вече се предвижда обща лицензия, доколкото именно Интернет операторите разпространяват въпросната информация.

С включване на Интернет операторите сред подлежащите на обща лицензия далекосъобщителни дейности се забелязва, че сред видовете дейности попада не дейността, а търговските дружества, предлагащи Интернет, което не е далекосъобщителна услуга (вж. също и приложеното становище на д-р Вихър Кискинов от СУ "Св. Климент Охрдиски в този смисъл). Т.е. КПД включва в Заповедта дейност, за която все още няма легално определение дали е далекосъобщителна или не.

В допълнение на исковата ни молба смятам, че Заповедта няма нормативно определена задача да тълкува или допълва "Секторната политика", а се издава въз основа и в съответствие със същата (чл. 10 ЗД). В този аспект, КПД е с обвързана компетентност и издава актовете си по ЗД след установяване по съответния в ЗД ред на държавната политика - чл. 7 от ЗД, а не при липсата на такава. Когато, в отклонение от тази законова обвързаност, КПД е издал Заповедта, той без съмнение е излязъл извън комптенциите си, а съответнят акт - Заповедта по чл. 39, ал. 2 от ЗД, в частта за включване в раздел II на "INTERNET - предоставящи достъп оператори" е незаконосъобразен.

Това са само някои от многото примери, които смятаме да дадем в хода на делото, от които ще стане ясно, че не само ЗД не предвижда нито индивидуална, нито обща лицензия за Интернет доставчиците, но дори и да ги предвиждаше, това би противоречало на Конституцията.

Следователно включването на Интернет доставчиците в раздел II на Заповедта противоречи на ЗД, на Секторната политика, на Конституцията на Република България и на Европейската конвенция за правата на човека.

• да даде тълкувание на понятията Интернет, както и на Интернет - предоставящи достъп оператори;
• да обясни мотивите за включване на Интернет операторите в раздел II на Заповедта;
• да обясни на какво основание е включил Интернет сред далекосъобщителните дейности, подлежащи на общо лицензиране (чия собственост е Интернет, какви са основанията да се смята, че Интернет е далекосъобщителна услуга, коя е упълномощената организация в страната да се разпорежда с Интернет и т.н.);
• да обясни на какво основание предполага, че общата лицензия е регистрационен, а не разрешителен режим;
• да обясни какви са допълнителните услуги, които подлежат на общо лицензиране, съгл. Раздел II, т. 11 от Заповедта във връзка с т. 4. от същата заповед, а именно кои допълнителни услуги от съществуващите в Интернет ще подлежат на общо лицензиране и на какво основание;
• да изрази позицията си кои мрежи за предаване на данни са обособени (раздел II, т. 9) и какво е отношението им с т. 4.
• да изготви становище относно противоречието на Заповедта с директива 97/13 ЕС, която не предвижда лицензиране в областта на делекосъобщенията (в тази връзка вж. Също и писмо на Комитета на българските емигранти в Швеция до КПД от 27.02. т.г.)