Публикуваме част от решение 33 от 08.12.98 г. на Конституционния съд с наш коментар (в курсив)
Конституционният съд не споделя разбирането, че правата на държавата върху радиочестотния спектър са ограничени до законово определяне на правилата за ползване на спектъра и че с атакуваните разпоредби на ЗД държавата надхвърля законодателната си роля и изземва практическото осъществяване на лицензирането. Това разбиране е в очевидно противоречие с ал. 5 на чл. 18 от Конституцията, според която държавата, а не недържавен орган извършва лицензирането, като закон трябва да уреди условията и реда, при които държавата ще предоставя разрешенията си. Както вече Конституционният съд е посочил в свое Решение № 7 от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г., държавната намеса при разпределение на радиочестотния спектър е неизбежна, от което следва, че свободата на електронните медии по чл. 40, ал. 1 от Конституцията не изключва интервенцията на държавата. Принципът на чл. 40, ал. 1 ще бъде спазен, когато условията и редът за лицензиране са публични, достъпни и предварително установени (Решение № 7 от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г.), което в случая е извършено със ЗД в изпълнение на разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от Конституцията.

Становището на вносителите, че лицензии за радио- и телевизионна дейност следвало да се дават от независим от държавата орган, противоречи на чл. 18, ал. 5 от Конституцията, посочваща, че именно държавата единствена има право да предоставя лицензии, когато се ползва радиочестотният спектър.

Както е посочено в директиви 97/13/ЕС; 97/51/ЕС; 90/387/ЕЕС и 90/388/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, даването на лицензии за дейност в телекомуникационния спектър трябва да става по начин, гарантиращ независимост на регулаторния орган от операторите (телекомуникационните организации), чрез отделяне на регулаторните от операторските функции; чрез юридическо отделяне и функционална независимост на регулаторните органи от операторите. Законът за далекосъобщенията (чл. 23, ал. 3) е съобразен с тези директиви, отнасящи се до отношенията между предоставящ и получаващ лицензия за ползване на радиочестотен спектър.


Ние смятаме, че КС изрично е посочил, че в ЗД става дума само и изключително за лицензии в радиочестотния спектър. Това решение е достатъчният аргумент за обявяването на Заповедта на г-н Славински за противоконституционна (че противоречи на здравия разум вече стана ясно и на децата в България).
Интересен момент в това решение е също така и отбелязването, че лицензията е разрешение (това е особено важно в светлината на думите на г-н Славински и др.шефове от КПД, че "лицензията е регистрация").
Пълният текст на решение 33 можете да видите тук.