|
(Оригиналният текст е на адрес: http://w1.186.telia.com/~u18602630/, страницата http://w1.186.telia.com/~u18602630/files/molba3.html)
КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ K B E S
Телефакс: +46 18 55 38 14
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Получихме Ваше писмо номер 03-167 от 08.02.1999 г., изненадващо бързо след подаването
на нашата молба - факт, необичаен за други власти в Отечеството ни. Оставаме с отлични
впечатления от този знак на административна професионалност.
Вашето писмо представлява добър знак за нас и поради три други причини.
Първата е, че то дава едно доказателство на нас, а надяваме се и на други,
че диалог между власти и граждани или техни организации днес е възможен и
се практикува. Втората причина са Вашите заключителни думи и разбиране за
необходимостта от усъвършенстване на нашите разпоредби в областта на
далекосъобщения във време, в което немалко Ваши колеги в други ресори
не са склонни да виждат необходимост от подобряване днес на това, което
те са сторили вчера. Третата причина е, че във Вашите заключителни думи
Вие предвиждате възможност за съдействие за такова усъвършенстване от
страна на граждани и техни организации. Надяваме се, че ще възприемете
това ни писмо именно не като фокусиране върху историята и отговорността
за допуснати несъвършенства в областта на далекосъобщителното законодателство
и разпоредби у нас, а като целящо тяхното отстраняване.
Г-н Председател,
Ние се запознахме най-добросъвестно с Вашето писмо, представящо
- състоянието на правните и регулиращите рамки на телекомуникациите в България,
За да можем да отговорим на Вашето писмо, ние се запознахме с документите на
Европейския съюз (ЕС), които Вие цитирате като приложими, като особено
основно и задълбочено последвахме Вашия съвет да се запознаем със
законодателството на Швеция, което по Ваше (напълно основателно)
убеждение изцяло съответства на задължителното за страна-членка (за разлика
от България) законодателство на ЕС.
1.
Ние оценяваме високо изразения (и в множеството случаи доказан на дело)
стремеж на днешната законодателна и изпълнителна власт в Отечеството ни
в рамките на нашите изходни предпоставки и финансови възможности да
модернизира нашата страна, включително и с оглед на договора ни за
асоцииране към ЕС и програмата за възприемане на постиженията на ЕС.
Ние виждаме важността за реализирането на тези стремежи не толкова в
създаването на формални предпоставки за едно присъединяване на нашата
страна към ЕС в бъдеще, колкото за близко и съществено подобряване на
живота на хората в нашата страна. Това според нас се отнася с пълна
сила и за далекосъобщителната област, от ключово значение за достъпа
до информация, за свободата и неприкосновеността на личния живот на
хората, за възможността за достъпно за всички общуване без оглед на
разстоянията, за свободата на средствата за информация и за възстановяване
на икономиката на страната. В приложимите разпоредби на договора ни
за асоцииране към ЕС и на програмата за възприемане на постиженията на
ЕС ние не успяхме да намерим нито едно формално изискване или
незадължителна препоръка, които не са съвместими с Конституцията
на нашата страна. Ние сме убедени, че в тези документи не съществува и
най-малкият претекст за нарушаване на нашата Конституция, за приемане
на неконституционни закони или за неконституционно тълкуване и прилагане
на български закони. Ако в този смисъл сме пропуснали нещо, ще Ви бъдем
благодарни, ако бъдем насочени към точния текст на конкретния документ.
Г-н Председател,
Вие посочвате, че идеята за списъка на подлежащи на лицензиране
далекосъобщителни услуги у нас е "взаимствана от лицензионната директива
на Европейската комисия (ЕК)", предполагаме, че имате предвид директива
97/13. Ние отново разгледахме най-внимателно тази директива и отново не
успяхме да открием в нея каквито и да са изисквания към страните-членки
да подлагат на лицензиране далекосъобщителната дейност. Тази директива
дава само и само насоки за еднакъв за всички страни-членки начин за
въвеждане и издаване на лицензии, в случай, че някои страни решат да въведат
ограничения в някои далекосъобщителни дейности. Тази директива не налага
въвеждане на каквито и да са лизензии в областта на далекосъобщенията
нито на страните-членки, нито на асоциираните страни. Така всяка страна,
включително и нашата, има пълната свобода да спазва своите закони относно
свобода или ограничения на стопанската инициатива и да носи сама
отговорност за въвеждане на ограничения в далекосъобщителни дейности.
В нашата страна Конституцията обявява стопанската инициатива за свободна
и посочва точно изключенията в свободата на стопанската инициатива в
областта на далекосъобщенията, давайки и възможност за въвеждане на
ограничения само в точно посочени области на основата на тези изключения.
Единственото изискване на лицензионната директива на ЕК е, че ако държавите,
включително и българската държава, сами решат да въведат ограничения, то тези
ограничения трябва да бъдат оформени според изискванията на директивата
(което според нас е сторено по приемлив начин в ЗД). Позоваване на
лицензионната директива на ЕК за наложено на страната ни въвеждане на
лицензии в далекосъобщенията или за нарушаване на нашата Конституция
според нас може да се приеме за злепоставяне на ЕК и да доведе до крайно
излишни усложнения за нашата страна.
2.
Г-н Председател,
Във Вашето писмо се твърди, че нашите и на други организации изисквания
евентуални ограничения в далекосъобщителните дейности у нас да бъдат
съобразени с разпоредбите на Конституцията на Република България,
"противоречат на регулаторната задължителна практика на страните от
ЕС, в това число и на тази на Кралство Швеция". Швеция е страна, която
е известна със стриктното съблюдаване на директивите на ЕК, за разлика
от страните в така наречения "южен пояс" на ЕС. Затова преди да отговорим
на Вашето любезно писмо, ние отново добросъвестно проучихме законодателството
и разпоредбите в далекосъобщенията в Швеция. Освен това, за да бъде изключена
каквато и да е възможност за погрешно интерпретиране от наша страна, ние
влязохме във връзка с официални представители на независимия наблюдаващ
орган в областта на далекосъобщенията в Швеция, Post och Telestyrelsen и
изрично проверихме, точка по точка заключенията ни от проучването на
законодателството и разпоредбите в далекосъобщенията в Швеция. Ще си позволим
за сравнение с цитираното твърдение да представим накратко нашите заключения.
В Швеция три отделни закона обхващат точно материята, включена в ЗД у нас
- Закон за далекосъобщенията, Закон за радиокомуникациите и Закон за крайните
устроства.
Законът за далекосъобщенията касае далекосъобщителна дейност,
както чрез използването на специалноизграден електрически или светлинен
проводник, така и чрез използването на радиовълни. Законът изрично не
обхваща радио- и телевизионни предавания за населението (радио- и
телевизионни дейности по смисъла на ЗД) и други дейности, защитени от
конституционния Закон за свобода на изразяването. Законът, когато се
касае за използване на радиопредавател за далекосъобщителна дейност,
изрично посочва, че освен Законът за далекосъобщенията, се прилага и
Законът за радиокомуникациите.
Законът за далекосъобщенията не предвижда каквото и да е разрешение
(лицензия) или каквато и да е предварителна форма на потвърдено
регистриране за започването на каквато и да е далекосъобщителна
дейност.
Преди започването на доставката само на
- обикновена телефонна услуга между крайни точки на фиксираната
само в общественодостъпна
далекосъобщителна мрежа доставящият ги е длъжен само да уведоми
предварително наблюдаващия орган, че ще доставя такива услуги. Това на
практика означава, че в минутата, след като бъдещият доставчик на тези
услуги е пуснал в пощенската кутия уведомителното си писмо до наблюдаващия
орган, той е свободен да започне дейността си незабавно, без каквото и
да е потвърждение или одобрение от страна на наблюдаващия орган.
В случай, че дейността на доставчик само на
- обикновена телефонна услуга между крайни точки на фиксираната
само в общественодостъпна
далекосъобщителна мрежа добие впоследствие значителен размер, изразяващ се
например в цялостно национално покритие или значителен дял от пазара на
съответната услуга, може да възникне задължение за получаване на лицензия
за понататъшна дейност. Необходимостта от лицензия може тогава да бъде
съобщена на доставчика от страна на наблюдаващия орган. От друга страна
той винаги може да поиска по своя инициатива преценка от страна на
наблюдаващия орган дали размерът в момента на неговата дейност в посочените
три услуги изисква лизензия за по-нататъшна дейност.
При възникване на необходимост от лицензия за по-нататъшна доставка на
трите посочени услуги законът изрично задължава наблюдаващия орган
да издаде такава лицензия с изключение само на случаите, когато има
доказателства, че търсещият лицензия не притежава предпоставки да извършва
дейността непрекъснато и с добър капацитет и качество. Лизензията
може да включва условия за извършване на дейността. Законът не предвижда
каквото и да е наказание за извършване на дейност без лицензия, защото
това не нанася щети никому (ако доставчикът спазва данъчните разпоредби).
Законът предвижда наказание единствено за нарушаване на неприкосновеността
на тайната на далекосъобщенията с глоба с изключение на случаи, когато
нарушението е незначително.
Законът за радиокомуникациите изисква изрично особено съобразяване
при прилагането на закона с ролята на радиокомуникациите за гарантираните
от конституционните закони свобода на изразяването на мнение и свобода
на търсене, получаване и разпространяване на информация.
Законът предвижда предварително разрешение (лицензия) за притежаване,
съхраняване, внос и експлоатация на радиопредаватели, недовършени
радиопредаватели и готови блокове за изграждане на радиопредаватели.
Изискването за разрешение за притежаване на радиопредавател е безусловно
и по никакъв начин не е свързано с това, дали радиопредавателят ще се
използва в далекосъобщителна, любителска, изследователска, радиопрограмна
или друга дейност или въобще няма да се въвежда в експлоатация.
В лицензията могат да се включват технически условия и технически предписания
за използването на радиопредавателя. Изключения от изискването за лицензия за
радиопредавател могат да се въвеждат с публикувано разпореждане от страна на
наблюдаващия орган (например за радиопредаватели на една и съща честота, които
имат функцията на крайни устройства в радиомрежа, като например мобилни и
спътникови телефони и за радиопредаватели с назначителен обсег на действие).
Законът изрично задължава наблюдаващия орган да издаде лицензия ако
- може да се приеме, че радиопредавателят няма да смущава други разрешени
При недостатъчност на честотно пространство или при възникване на ново
честотно пространство, даващо възможност за въвеждане в експлоатация
на допълнително количество радиопредаватели, наблюдаващият орган е
длъжен публично да прикани всички заинтересовани да подадат молба за лицензия.
За нарушение на изискването за предварително притежаване на лицензия, за
използване на радиопредавател в нарушение на техническите условия в лицензия,
за предоставяне на лицензиран радиопредавател другиму, непритежаващ лицензия
и за нарушаване на връчена писмена забрана от страна на наблюдаващия орган
за експлоатация на лицензиран радиопредавател, неотговарящ на техническите
изисквания, законът предвижда наказание с глоба или затвор до шест месеца
поради значителната опасност за нещастия (например в транспорта) при непозволено
безразборно използване на радиопредавател.
Законът за крайни устройства обхваща изискванията към крайните
устройства, които са предназначени за включване към публичнодостъпна
далекосъобщителна мрежа. Изискванията към крайните устройства за
включване към такава мрежа са относно тяхното техническо изпълнение,
производство, обозначаване, управление, връзка към мрежата и други
свойства, определени от наблюдаващия орган. Пускане в продажба се
разрешава само на крайни устройства, за които е установено, че
отговарят на изискванията за крайни устройства.
За включване към към публичнодостъпна далекосъобщителна мрежа на
неотговарящи на изискванията крайни устройства законът предвижда
наказание с глоба. За пускане в продажба на неотговарящи на
изискванията крайни устройства законът предвижда наказание с глоба
или със затвор до щест месеца, като при очевидна необходимост
неотговарящите на изискванията крайни устройства могат да бъдат и конфискувани.
Всички решения по трите закона на наблюдаващия орган са обжалваеми
пред съд. Нито един от трите закона не включва разпоредби за
защита правата на консуматорите или срещу нелоялна конкуренция и
наблюдаващият орган няма никакви функции в това отношение. Наблюдаващият
орган има право по трите закона да поиска информация, даваща му
възможност да установи спазването на законите и на достъп за проверка
до места, в които се осъществява далекосъобщителна и радиокомуникационна
дейност или производство, продажба, съхраняване или изпитания на крайни
устройства. Ако мястото на такава дейност е жилище, наблюдаващият
орган няма право на достъп в него. Глобите в Швеция обикновено се
измерват в средни надници. Глоба в размер от 100 надници се смята за
изключително сурова и статистиката показва рядко налагане на такова
наказание. Прилагането на наказание със затвор за нарушения на Закона
за радиокомуникациите и Закона за крайните устройства статистически е
изключителна рядкост. Наблюдаващият орган има право по трите закона да
въвежда такси за извършваните от него дейности. Наблюдаващият орган по
трите закона е днес е Post och Telestyrelsen. Този орган е напълно
самостоятелен и не принадлежи към изпълнителната власт. Трите закона и
свързаните с тях разпоредби са публикувани на неговата страница на
Интернет с адрес http://www.pts.se .
Г-н Председател,
От гореизложеното е видно, че законодателството в Швеция не предвижда
лицензии за започване на далекосъобщителна дейност от каквото и да
е естество. Изисквания към "свързани дейности", "услуги с добавена
стойност", "Интернет", "мрежи", "радио- и телевизионна дейност" отсъстват
изцяло в далекосъобщителното законодателство на Швеция. Изхождайки от
установения и от Вас факт, че Швеция стриктно е изпълнила разпоредбите
на ЕС за страните членки, включително и лицензионната директива 97/13 на
ЕК, според нас може уверено да се констатира, че в тези рапоредби и
директива няма задължение за въвеждане на кавито и да са лицензии
от страните-членки, да не говорим за асоциираните страни и за дейности
като доставка на Интернет или радио- и телевизионна дейност. Оттук
според нас можем и без никакво колебание да констатираме, че въвеждането
на лицензии за четирите допустими за лицензиране от Конституцията
услуги у нас (които по обем представляват почти целия български
далекосъобщителен продукт) е изцяло избрано от български законодателни
и изпълнителни власти. Също оттук според нас можем отново да констатираме,
че нито в страната ни, нито извън нея съществува каквото и да е законно
основание за неконституционно тълкуване на български закон в
смисъл, че за упражняване на далекосъобщителни дейности у нас, извън
четирите посочени от нас дейности, е необходимо издаване на обща или
индивидуална лицензия или изрично включване в свободен режим от страна
на изпълнителната власт. Предоставяме на Вас да направите сравнението
между две страни в Европа - едната, Швеция, примерна членка на ЕС
и неизискваща никакво разрешение за започване на каквато и да е
далекосъобщителна дейност и другата, България, на думи стремяща се
към изравняване с Европа и бъдещо членство в ЕС, но внушаваща пълна
забрана за започване на далекосъобщителна дейност с изключение само
на случаите, когато това е изрично разрешено със заповед на орган на
изпълнителната власт. Според нас, ще бъдем откровени без да целим
да засегнем когото и да е, тази шокираща разлика не може да се оправдае
с нищо, освен с обремененост и консервативност на законодателната и
изпълнителната власт у нас.
3.
По наша преценка (изложена в коментари на нашата страница на Интернет)
ЗД в множество текстове нарушава чл. 17, ал. 3, чл. 18, ал. 3, 4 и 5, чл.
19, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 на Конституцията. Основното
нарушение според нас на Конституцията в ЗД, от което произличат
мнозинството от останалите нарушения в закона, е внушението в чл. 4
от ЗД в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Конституцията, че "осъществяване
на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз
основа на лицензии и свободен режим", без изрично да се посочи,
че това се отнася само за случаите по чл. 18, ал. 3 на Конституцията
при използване на радиочестотен спектър или позиция на геостационарна
орбита или на дейност в евентуална монополна област, въведена със
закон по чл. 18, ал. 4 от Конституцията. Така по принцип член
4 от ЗД според нас не изключва възможност недобросъвестни или
правнонекомпетентни да го тълкуват като отмяна на чл. 19, ал. 1
на Конституцията в областта на далекосъобщенията и може да
създаде представата, че всяка далекосъобщителна дейност в
Република България е забранена, освен ако тя не е изрично
разрешена чрез обща или индивидуална лицензия или изрично не
е въведен свободен режим от страна на изпълнителната власт.
Основният за целия ЗД чл. 4 не е оспорен досега от
имащите право на инициатива пред Конституционния съд и този
съд не се е произнесъл по неговата конституционосъобразност.
Това предоставя правото на преценка на всеки отделен гражданин.
По отношение на този член от ЗД и на всички произличащи от него
по наша преценка други неконституционни разпоредби на ЗД важи чл.
5, ал. 1 и 2 от Конституцията, отнемащ качеството на български
закон на тези разпоредби. Тази разпоредба на Конституцията е
безусловно задължителна за власти и за граждани. В случай, че власти
и граждани имат различна представа за конституционността на тези
разпоредби, те могат да се отнесат до български съд, който, ако
констатира противоречие между закон и Конституция, трябва според
чл. 150, ал. 2 от Конституцията да прекрати производството и да
внесе делото в Конституционния съд.
Ние се запознахме основно с решение н. 33 по
конституционно дело н. 30 от 1998 г., отнасящо се до
конституционносъобразността на текстове от ЗД. Тези текстове са
оспорени главно относно правомощия на Министерския съвет и
мандатност на органи по далекосъобщенията. Конституционният
съд е отхвърлил искането за отмяна само на тези текстове
от ЗД и с оглед само на изложените основания за отмяна в
иска по делото. Конституционният съд по никакъв начин не се е
произнесъл дали други текстове на ЗД и по други съображения са
конституционносъобразни. Ако се сравнят смятаните от нас за
неконституционносъобразни текстове от ЗД и нашите съображения за
това с тези, които са били обект на въпросното конституционно
дело, ще се установи, че те нямат почти нищо общо. Считаните
от нас за неконституционни текстове от ЗД по изложените от нас
или по други съображения могат винаги да бъдат оспорени
пред Конституционния съд от имащите право да го сторят или в
резултат на съдебни действия на заинтересовани според чл.
150, ал. 2 от Конституцията. Конституционният съд по никакъв
начин не е обявил ЗД за изцяло конституционносъобразен.
Конституционният съд само е отхвърлил искане за отмяна на някои
текстове (според нас без основно значение за същността на закона)
по някои (според нас неособено дълбоки) основания. Според нас
решението на Конституционния съд не е подходящо като аргумент
в случаи, когато съвсем други текстове от ЗД са оспорвани на
съвсем друго основание.
4.
Според нас по пределно ясно посочени конституционни
основания (чл. 19, ал. 1, чл. 18, ал. 3, 4 и 5 от Конституцията)
в нашата молба и коментари към ЗД, подлежащи на евентуално общо
или индивидуално лицензиране или на изрично включване в свободен
режим са само четири далекосъобщителни дейности:
- използване на честота за електромагнитно излъчване;
Това становище и конституционни основания досега не са отнасяни
за преценка и не са отхвърляни от Конституционния съд. Ние не
открихме и във Вашето любезно писмо конкретноизразено и мотивирано
несъгласие в този смисъл. Оттук според нас единственото
конституционносъобразно тълкуване и прилагане на чл. 39, ал. 2 от
ЗД е, че председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения има
право и задължение да определи със заповед не списъци на
далекосъобщителни дейности, които подлежат на евентуални ограничения,
а само списъци за естеството на режима само на четирите дейности,
подлежащи на евентуални ограничения според Конституцията
- индивидуална лицензия, обща лизензия или свободен режим за
използване на честота за електромагнитно излъчване, използване
на запазена позиция на геостационарна орбита, доставяне на обикновена
телефонна услуга и отдаване на линии под наем. Председателят на
Комитета по пощи и далекосъобщения не може да има право да отмени
със заповед Конституцията на Република България, разпростирайки
ограничения над други дейности. По наша преценка в заповедта
на Председателя на КПД от 18.12.1999 г. чл. 39, ал. 2 от ЗД е
изтълкуван погрешно и е приложен неконституционосъобразно,
подлагайки на лицензия множество дейности, обект според чл. 19,
ал. 1 на Конституцията на свободна стопанска инициатива. Доставката
на Интернет е само една от тези дейности и за съжаление според нас
най-неоснователно ограничената. В страната в тази дейност в течение
на повече от пет години действат успешни пазарни отношения -
наличие на конкуренция, отсъствие на монопол, отсъствие на значими
нарушения на права на консуматори, наличие на многобразие и
саморегулиране. Заповедта по отношение на Инернет по наша преценка
е в противоречие и с основната изразена цел на ЗД - либерализиране
на далекосъобщителните дейности и услуги. Заповедта ограничава
една досега свободна дейност (въпросът дали тя въобще е
далекосъобщителна дейност е спорен) без никакви конкретни убедителни
мотиви или обяснения за обществеността.
5.
Уважаеми г-н Председател,
Поради липсата на конкретни и задоволителни обяснения
ние сами се опитваме да отгатнем действителните причини за едно
явление у нас, което е вече очевидно, както за съгражданите ни
в Отечеството ни, така и за тези, живеещи извън него, включително
и за нас, поддържници на днешните необходими реформи у нас и на
осъществяващите ги политически сили. Става въпрос за запазването
или въвеждането на порядки, които дават възможност на управляващи
по един или друг начин да контролират (обикновено чрез въвеждане на
лицензии) правото на упражняване на различни дейности и, което е
най-обезпокоително, да контролират средствата за информация (каквито
са радио- и телевизионните информационни средства и Интернет).
1. По нашите анализи една възможна действителна причина е целта
да се добавят приходи в държавния бюджет от лицензионни такси (някои
представляващи прикрити данъци). Ние имаме пълно разбиране и
подкрепа за тази цел. Икономиката на нашата държава е в дълбока
криза със страшни социални последици. За тази криза не е отговорно
днешното политическо ръководство у нас. Напротив, то се нагърби с
възстановяването на икономиката на страната ни, тласкана от други в
течение на десетилетия по измамен път. Без достатъчно средства за нашите
общи нужди в нашия общ държавен бюджет много наши безпомощни съграждани
ще трябва да приключат живота си преждевременно в мизерия и унижение.
Но според нас за осигуряването на постъпления в държавния бюджет има
един почтен и открит начин, предвиден в Конституцията - въвеждането
на данъци. Основните данъци - данъкът върху приходите на работещите
и върху печалбите на предприятията, у нас са на сравнително ниско ниво
и могат според нас да бъдат увеличени с ударение върху високи
приходи и печалби. Така малко увеличение над множество данъкоплатци
може да даде голям резултат за държавния бюджет. В краен случай внимателно
биха могли да бъдат въведни временни ниски данъци върху някои дейности,
включително и далекосъобщителни дейности, с откровената мотивировка,
че това чисто и просто е необходимо само от бюджетни съображения.
Такива данъци ние вече имаме в областта на производството и търговията
със спиртни напитки и тютюневи произведения. Използване на данъчния
инструмент в далекосъобщителната област вместо лицензионния има
безспорни предимства - той е конституционносъобразен и законен,
той не изисква отделен раздут непродуктивен и скъп бюрократичен
"лицензионен" апарат, той не създава предпоставки за корупционно
изнудване от страна на недобросъвестни държавни служители в лицензионните
органи и отнема възможността на властоимащи за ограничаване на
свободата на средствата за информация чрез неиздаване, заплаха за
отнемане или отнемане на лицензии. Произволното въвеждане на
лицензии има и един друг сериозен конституционен и морален аспект.
В близко бъдеще днешното политическо ръководство на страната ни ще
бъде принудено да проведе непроведени от други тежки, но неизбежни
решения - съкращения в оздравими и закриване на хронически губещи
неоздравими държавни предприятия. Тези решения ще имат тежки последици
за обикновения човек, който ще остане без средства за живот.
Управляващите не ще могат да запазят морален облик, ако
например съкратят един професионален радио- или телевизионен продуцент
или един специалист от КПД и същевременно им отнемат правото да
започнат да се препитават чрез своя свободна икономическа инициатива
в единствените си професии, издигайки пред тях неконституционни
лицензионни бариери.
2. Една възможна причина за "лицензионната треска" у нас, която
ние е за съжаление не можем изцяло да изключим, е евентуален инстинкт
за самосъхранение у властоимащи у нас на високо и средно ниво да
запазят наследения от тоталитарната държава раздут, всемогъщ и
пожизнено материално осигурен бюрократичен апарат. Ако такива
евентуални прикрити стремежи не бъдат обуздани, това според нас ще
означва продължаващ разцвет на корупцията у държавния и общинския
апарат у нас и обременяване на българския данъкоплатец и почтен предприемач
с изхранването на още една нова номенклатура. Ние естествено изпитваме
истинско отвращение пред подобно отблъскващо бъдеще за нашата страна и
ще прилагаме и подкрепяме всички законни действия то да не стане реалност.
3. Една друга възможна причина за лицензионните стремежи
конкретно в радио- и телевизионната и далекосъобщителната дейност
(и за множество меко казано странности в новоприети закони), която
ние за съжаление не можем да изключим, е възможен стремеж у някои
управляващи да запазят с привидно законни средства възможност за
контрол над средствата за информация у нас. Такива антиконституционни
стремежи представляват според нас реална изключителна заплаха
за бъдещето на нашата държава, за продължаване на състоянието на
"полудемокрация" и в най-лошия случай за връщане към тоталитаризъм
по нещастния пример на Белорусия. Управляващите у нас трябва да се
научат, че понасянето и отговарянето по издържан начин на
публична критика, дори и на неоснователна и примитивна такава, влиза
в кръга на професионалните изисквания за един съвременен висш
администратор или политик. Който не отговаря на такива изисквания
чисто и просто няма място в нелеката професия на държавен ръководител
или политик. Ние всички ежедневно трябва да правим всичко по силите
ни страната ни да не стане отново защитен резерват за посредственици
на най-високо ниво с правомощия да я третират като бащиния. Свободните
средства за информация са основната ни гаранция срещу една
такава днес за съжаление все още реална опасност. Ние се надяваме,
че хората у нас не ще се подлъгват от каквито и да са "добронамерени"
аргументи, когато става въпрос и за най-малкото ограничаване на
гарантираните и обявани за неотменими основни права на гражданите,
изброени в глава втора от Конституцията и ще ги защитават за себе си
и за децата си. Това важи в особена сила за тези, които поддържат
управляващите ни днес. Днешните управляващи могат да не отидат до
крайности в използването на въведени от тях неконституционни закони
и разпоредби. Но те не се венчани за властта. Утре може да дойдат
други, които биха могли да използват по най-груб начин срещу нас,
обикновените граждани и срещу загубилите властта предоставените им
наготово наследени "законни" възможности.
4. Днес твърде много неща у нас се обясняват със необходимост
от средства за борба с веднаж описваната за висока, а друг път за
ниска престъпност у нас и за ограничаване на възможностите на бившата
комунистическа номенклатура да продължава да се обогатява незаконно и
противозаконно да саботира реформите в страната ни. Нашето убеждение
е, че борба с незаконното не може да се води с неконституционни
незаконни средства, напимер с ограничаване на правото на
практикуване на професии - пряко или прикрито чрез възможност на
управляващи да не предоставят или да отнемат лицензии за стопанска
дейност, обявена от Конституцията за свободна и посредством
йезуитската състема за контрол чрез назначения в държавния апарат с
временни краткосрочни договори. Според нас всеки би трябвало да има
правото извън случаите, посочени в Конституцията, да започне
упражняване на каквато и да е стопанска дейност без разрешение
(лицензия) от когото и да е. За неспазване на това, което е предвидено
в Конституцията - плащане на данъци, лоялна конкуренция, права на
потребителите, здравето, живота и правата на гражданите и прочие
законът може и трябва да предвиди санкции, включително и забрана
за упражняването на дадена професия и дейност, но не предварително,
"за всеки случай" по нечия едностранна субективна преценка, а само
от съд, ако безспорно е установено извършване на нарушение или
престъпление. Това е основата на правовата държава - еднакви права
за всички граждани, никакви права никому да гадае и да
определя предварително кой е добър гражданин. Ако днес управляващите
у нас търсят "криви пътеки" и "съкратени процедури" за борба със
закононарушителите, ние, обикновените граждани и избиратели, все
по-трудно ще можем да ги различаваме от тоталитарните им
предшественици с всичките възможни последици от това.
Уважаеми г-н Председател,
Ние вярваме, че ще получим един ясен отговор на нашите
предположения, получавайки от Вас конкретен отговор на конкретното
искане в нашата молба.
Искрено Ваш,
Иван Иванов, Председател
27.02.1999 г., |