|
Писмо-коментар на отговора на КПД До Центъра за граждански контрол върху АДА.
Уважаеми г-н Славински, Бихме искали да Ви благодарим за отговора на нашето писмо и ангажимента Ви за изясняване на позицията на КПД по повдигнатите в писмото въпроси по регулирането на Интернет-операторите. Оценяваме писмото Ви до нас като израз нова тенденция у администрацията за установяване на равнопоставен и конструктивен диалог с представители на обществото и изразяваме надеждата си, че тя ще бъде трайно установена. Същевременно, след внимателен анализ на изложените от Вас аргументи и съпоставяне на Заповедта Ви от 18. 12. 1998 г със Закона за далекосъобщенията, ние продължаваме да поддържаме тезите си за незаконосъобразност на Заповедта в частта й, регулираща Интернет операторите. Аргументите ни за това са следните. На първо място намираме, че доколкото чл. 38 и 39 от Закона определят лицензията по смисъла на закона, то опитът да се придаде друго значение на израза: “обща лицензия”, без съмнение, ще доведе до изводи, които ще бъдат в противоречие с тези текстове. Чл. 38 ясно подчертава характера на акта като разрешение за използване на радиочестотния спектър или осъществяване на определена дейност. Чл. 39 разяснява възможностите за осъществяване на далекосъобщителни дейности в контекста на съществуването на три самостоятелни форми - индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим. Използваният от Закона термин “общи лицензии” е определен в предходния текст на Закона, като акт, с който се разрешават използване на честоти или осъществяване на дейности. Условията, при които компетентният орган ще издава такова разрешение ще бъдат доуточнени в една бъдеща Наредба. Законът, обаче, съдържа определени насоки за това какви трябва да са изискванията по една обща лицензия, които изисквания обуславят една значителна дискреционна преценка при издаването на разрешението. Тази преценка при издаването на разрешение изключва определянето на разрешението, като процедура по формална регистрация. Наредбата, определяща условията за издаване на обща лицензия, не би могла да се отклони от предвидените в Закона условия, и не би могла да промени дискреционната преценка при издаването на разрешение за дейността по предоставяне на достъп до Интернет. Поради всичко това, посоченото от Вас, че броят на издаваните общи лицензии няма да е ограничен, не е решаващо за определянето на характера на разрешението, което ще бъде издавано. В този смисъл, поставянето на изразът “общи лицензии” в контекста на регистрация е по-скоро израз на определени намерения, а не на точен прочит на Закона. Многократното повтаряне в писмото на това съпоставяне означава, че органът, който провежда по смисъла на чл. 10 от Закона далекосъобщителната политика, предпоставя първоначалната идея на законодателя, а именно - лиценз, регистрация и свободен режим, сблъсквайки се с непреодолимите към момента трудности по реализирането й. Ако именно тази триада е била в основата на държавната концепция, то нейния израз в цитираните законови текстове не само не я налага като легални дефиниции, но напълно я препятства. В този аспект, усилията на КПД да налага виждането си, въпреки ясните определения в чл. 38 и чл. 39 не могат да се разглеждат, освен като основа за развитие на незаконосъобразна административна практика. Ние допускаме, наред с горното, че в писмото Ви на практика са визирани мотивите на заповедта Ви от 18. 12. и в този аспект то представлява илюстрация на изводите ни за незаконосъобразност и необоснованост в коментираната й част. Бихме искали отново да отбележим, че си даваме сметка за необходимостта от регулиране на някои аспекти от работата на Интернет-операторите. В същото време е очевидно, че за да бъдат в съответствие с международните гаранции за свобода на изразяването, регулаторните механизми трябва да бъдат ясно насочени към постигане на конституционно - чл. 41, ал. 1 от Конституцията на страната и международноправно - чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, установени цели. Всяко ограничаване на дейността на Интернет-операторите, което не е необходимо за защита на тези цели, би било в нарушение на посочените горе гаранции на свободата на изразяване. Няма съмнение, че подобно нарушаване ще е налице и в случаите, когато определен обществен интерес би могъл да бъде защитен с по-малко рестриктивно за свободата на изразяване законодателство. От посочените в писмото Ви общи цели на регулирането, единствено “защитата на личните данни” представлява такъв обществен интерес, налагащ приемането на специални задължения за Интернет-операторите. Въвеждането на гаранции за защита на личната информация на потребителите, обаче, по никакъв начин не изисква въвеждането на лицензионен режим, какъвто по законово определение - чл. 38 и чл. 39от ЗД, е общата лицензия. По отношение на останалите цели на регулиране - защитата на конкуренцията, привличане на инвестиции и правата на потребителите - въвеждането на лицензионен /разрешителен - чл. 38 и чл. 39 от ЗД/ режим, очевидно не представляват мерките, насочени към постигане на визираните горе цели. В един изключително динамичен пазар, какъвто е този на Интернет-услугите, въвеждането на лицензионен /разрешителен/ режим по никакъв начин не би съдействало за подобряване на качеството на услугите. Защитата на потребителите също не би могло да представлява основание за въвеждане на разрешителен режим за посочената дейност, тъй като предлаганата от Интернет-операторите услуга не създава скрит повишен риск за вреди на потребителите. Извън това, потребителите са и напълно в състояние сами да преценяват качеството на предлаганата услуга, което на самостоятелно основание прави излишно въвеждането на регулативната държавна намеса. Съобразно изложеното, поддържаме становището си, че в тази си част, Заповедта от 18. 12. противоречи на целите на закона, по смисъла на Закона за върховния административен съд. Позволяваме си да изразим несъгласие и с тезата Ви, изложена на стр. 3, абзац първи от писмото Ви. Заповедта от 18. 12., издавана по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗД, според нас, няма нормативно определена задача да тълкува или допълва секторната политика, а се издава /следва да се издава/ въз основа и в съответствие със същата - чл. 10 от ЗД. В този аспект, както вече бе подчертавано, КПД е с обвързана компетентност и издава /следва да издава/ актовете си по ЗД след установяване по съответния в ЗД ред на държавната политика - чл. 7 от ЗД, а не при липсата на такава. Като, в отклонение от тази законова обвързаност, КПД е издал заповедта, то той, без съмнение е излязъл извън компетенциите си, а съответния акт - заповедта по чл. 39, ал. 2 от ЗД, в частта за включване в раздел ІІ на “ INTENET - предоставящи достъп оператори”, е незаконосъобразен. Уважаеми г-н Славински, кореспонденцията ни установява непроменимостта на двете позиции, което предполага и ангажирането ни в съответни действия за тяхната защита. Наред с това сме убедени, че разменените между нас съображения ще бъдат от значение в процеса на намиране на оптималния обществен модел за осъществяване на дейността по предоставяне на достъп до Интернет.
|