|
Социализъм или XXI век - изборът е на Върховния административен съд
През изминалата седмица човечеството влезе в новия век. Осем месеца преди календарния срок, незабелязано за почти всички, освен за регистрираните потребители на Интернет - сайта Deja News, един от популярните шлюзове за четене и писане в Интернет дискусионните групи. Те получиха електронна поща с покана за новата услуга на тази система - класация на потребителски продукти, в която всеки потребител може да гласува със своите впечатления за една или друга стока. Така светът навлезе в нова ера, в която вече нищо не е същото. Рекламата и маркетингът вече не са бог и цар, защото всеки може да провери какви са впечатленията на други потребители, преди сам да купи въпросната стока. Не да се ръководи от препоръките на специалисти или анкети сред потребителски групи, в които винаги има скрита реклама, а да види как са гласували потребителите преди него. Това е началото на ерата на "електрокрацията", предсказана от Станислав Лем преди повече от 30 години. Логично е, че тя не започна нито в областта на управлението на обществото, нито в производството - там консервативните порядки и груповите интереси не я допускат. Тя дойде тихомълком, отзад и безвъзвратно - през входа на обикновените потребители, които всъшност въртят света с труда и парите си. Свободата роди повече свобода - свободните Интернет комуникации, интегрирани с бизнеса, дадоха на потребителя нови възможности, които тепърва ще има да осъзнаваме в пълния им обем и да се чудим кой бизнес или производител ще започне бавно да умира, а кой ще лети като ракета напред, дърпан от могъщото потребителско електрократично самоуправление. Тази новина едва ли ще повлияе на едно събитие, което има да се случи тази седмица, но тя ще ни помогне да погледнем с други очи на неговия резултат. В четвъртък Върховният административен съд ще разгледа жалбата на Интернет Общество - България срещу заповедта на КПД за лицензиране на модерните мрежови услуги в България. ИОБ защитава вече четвърти месец правото на потребителите от всички класове да се разпореждат свободно с бъдещето си, а гоголевските бюрократи из разните комитети се чудят как да сложат ръка върху нещо, което никога не им е принадлежало - всички протоколи и спецификации, касаещи Интернет, са предоставени безплатно от Американската агенция за научни изследвания на всеки, който ги поиска. Разбира се, контролът върху свободните комуникации посредтвом системата на ли(цензура), предлагана днес на българското общество, е стара мечта на всички, намиращи се пред и около кормилото на властта. За ограничаване на тия им мераци правото на свободна информация и ненамеса на държавата по какъвто и да е начин е записано и в Хартата за правата на човека. По време на дискусията, която се разви в пресата на тема защита на свободата на комуникациите, се видя, че гласно зад идеята за лицензирането застанаха само авторите на Закона за далекосмущенията /познати сред немрежовата общественост повече като акушерите на НСРТ и убийци на интересната телевизия/ и една-две фурнаджийски лопати из средите на наскоро и силно опаричилите се. В месеците на дискусията отпадна и един от основните аргументи на лицензолюбците - правото на потребителите да защитават интересите си беше защитено от Закона за защита на потребителите и за правилата на търговия, приет от НС. С него се уреждат и всички онези разумни изисквания да се обявяват цени и мерки за решаване на споровете с потребителите /именно с тези изиквания лицензорите бяха замаскирали идеята си да могат да спират и пускат мрежовите услуги на всеки, който не е бил послушен/. Несъстоялата се и до днес продажба на БТК и нейното неясно бъдеще също би трябвало да ограничи "целесъобразността" от лицензиране с оглед поне малко да се повдигне цената на телекома. Освен това гърците не са известни като големи играчи на пазара за мрежови услуги, а това, че големите момчета не дойдоха да наддават, може да се обясни и с декларираните мераци да се лицензира де що има телекомуникация. Така че ВАС ще трябва да вземе едно нелеко решение - ще влизаме ли и ние в следващия век или ще си останем в социализма. Социализма, в който друг решава твоите права, а задължението да плащаш е всеобщо и не подлежи на обсъждане. Новият век ще е по-уютен за нас, отколкото за привикналите към статуквото западняци - ето едно нещо, в което можем да бъдем по-напред. Можем, но само с либерализация "народна, незабавна, отчаяна".
Димитър Киров,
|