10.01.1999 г.
"Чиновникът долу ръцете от Интернет" - лично мнение на Димитър Киров във в-к "24 часа"

Който разплита Мрежа другиму, сам се оплита в нея
КПД оформи чрез България почетна тройка от странно естество Наред с повишаването на някои цени, българският бюрократ сурвака предновогодишно с една наредба, след която въпроса преди или след кого сме в Източна Европа вече не стои.
Ние сме в Азия, при това редом с Китай. Комитетът по пощи и далекосъобщения публикува заповед за лицензирането на някои далекосъобщителни дейности, с която Интернет в България се приравнява по степен на потенциална обществена опасност на производството и търговията с взривни вещества, оръжие, алкохол и хазарта.
Тъжното е, че само три държави в света си позволяват да се месят в делата на Мрежата. Отскоро и нашата е сред тях - наред със Сингапур и Китай.
Разбираемо е управниците да се дразнят от това, че Интернет няма собственик, когото да заплашиш, рекетираш или изнудиш под благовидни и законни предлози. Затова днес Мрежата е най-голямата медия, до която достъп с право на лично и публично мнение. Мрежата е феномен от бъдещето днес - изградени с хилядолетия представи за това как се прави бизнес или се разпространяват идеи се рушат с часове. Естествено, не всеки може да приеме свободата.
Използвайки семплиата щампа на Закона за далекосъобщенията (същия, заради който скоро няма да има частна национална телевизия), чиновниците решиха, че нещо много се е разрастнал Интернета и ще трябва да го лицензираме.
Защо да трябва? Никой не представя членоразделно обяснение. В един публикуван проект на наредбата, по която ще ни лицензират, се казва, че било по препоръки на Съвета на Европа. Каква Европа, след като се ориентираме към отличниците на Азия по свобода на словото и информацията.
Да речеш че държавата-лицензодател е направила нещо за Интернет в България - не е. Единодушен извод на всички доставчици на Интернет-услуги е, че всичко направено е въпреки нея. На фона на купищата безобразия в държавните Съобшения грижата за Интернет-потребителите, пропагандирана от наредбописците, изглежда смешна. Защото не сме чули някой досега да е бутнал рушвет на доставчик за включване в Мрежата или "неизвестни лица" да са натоварили неговата сметка десетократно, та да трябва да си продава апартамента, за да я плати. (Всяка прилика с реално съществуващи КПД-та и БТК-та е неслучайна).
Преди три години президентът Клинтън поде борба за контрол на морала в мрежата - много порнография имало, много секс и други лоши работи. Решенията на американските съдии в полза на свободата на изразяване се оказаха заредени с ирония към делата на същите тези морализатори днес. А сините лентички на солидарността, които украсяваха всяка "неморална" страница, скоро станаха символ на обществения отпор срещу всяка цензура, дори и с благи намерения.
Начинът и времето, по което се предприе тази акция, са също показателни и би трябвало да поставят в положение "готовност" и вестникарите в България. Те са на ред. Прецеденти и закони ще се намерят.
Българското Интернет Обшество (http://www.isoc.bg) отдавна бие барабан за подготвяното настъпление срешу свободата на достъпа и съдържанието на Мрежата в България. Приемането на Интернет само като далекосъобшителна дейност е формален повод за това настъпление. Управниците се правят, че не разбират в каква степен Мрежата е медиа. В същото време се готвят да я посекат като най-опасната медиа под слънцето (каквато тя е), ограничавайки свободата на словото и изразяването на идеи в нея.
Интернет-експерти от европейски и световни структури проявяват учудване и неразбиране защо се води такава борба срещу Мрежата в България.
Да се постави под контролно-лицензионен режим сектора, който осигурява тази свобода, е или последният писък в модата на корупцията, или най-новата издънка на недоубитата апаратна идеология. Или и двете заедно. Тъжното е, че който го е замислил, явно не е бродил нощем в Мрежата. И изобщо не осъзнава с какво се захваща. Защото който разплита Мрежа другиму, сам се оплита в нея.

Димитър Киров