До:
Председателя на
Комитета по Пощи и Далекосъобщения (80 Kb оригинален текст)

Относно: Лицензирането на Интернет дейността и Интернет доставчиците в България.

Уважаеми г-н Председател,

Достъпът до Интернет и развитието на услугите свързани с него са пример за изключително динамично развиваща се информационна среда.
Качеството и цената на предлаганите услуги за достъп до Интернет може да варират при различни доставчици и най-компетентната инстанция, която може да определи дали един доставчик е по-добър от друг е само крайния клиент използващ услугите им.
Достъпът до Интернет не е услуга базирана на използване на ограничен ресурс, който вече не е регулиран по друг начин (използване на фиксираната телефонна мрежа или честотен ресурс).
Гаранцията, която има всеки клиент е в свободата му да избира между различните доставчици на пазара.
Коректната регулацията на подобна дейност поставя много и трудно разрешими проблеми пред регулаторния орган и може да затрудни дейността на пазара.

В този смисъл официалното становище на нашата фирма е, че спазвайки Закона за Далекосъобщенията (д.в.93/11.08.1998г, чл.2, ал.1 & 2) Интернет доставчиците трябва да могат развиват дейността си при свободен режим.

Настоящата позиция е конкретно и само относно въпроса за лицензиране на Интернет доставчиците.
Настоящата позиция не е обвързана с позицията на браншови организации на Интернет доставчици в България, "Интернет общество - България", или на други държавни и частни институции.
София, 27 януари 1999г.

Управител:
Невен Дилков